Големият български поет казва: "На майка си дължа литературата"

Точно 150 години се навършват днес от рождението на един от най-значимите български поети, писатели и драматурзи - Кирил Христов. Роден на 29 юни 1875 година в Стара Загора, той оставя зад себе си богато литературно наследство от близо 40 издадени книги.

"Смятам, че всичко най-ценно, което имам, е от майчина страна. На баща си дължа своя характер, а на майка си - своята литература", споделя поетът в интервю пред списанието "Литературна мисъл".

Майката на Кирил Христов произхожда от най-заможния род в Стара Загора по това време - хаджи Йорговия. "Майка ми изглежда да е била мистическа натура. Боледувала е от очи няколко години и, при тия условия тогава, забулвали са я с чер плат, и когато е имало слънце трябвало е да стои по цели часове така", разказва писателят.

Сирашка съдба и ранно израстване

Детството на Кирил Христов е белязано от трагедии. Баща му - богат търговец, е убит от турците през 1877 година при опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война. След това майка му и баба му са отведени в Одрин като военнопленници.

Семейството се завръща в Стара Загора едва след подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 година. Скоро след това майката умира от тифус, оставяйки Кирил сирак.

Останал без родители, бъдещият поет живее при баба си и двамата си вуйчовци - генерал Абаджиев и професор доктор Стефан Киров. В дома им има богата библиотека от български и руски автори, което формира литературните му пристрастия.

Първите стихове и европейското образование

Още като дете Кирил Христов се увлича от четенето и прави първите си опити в поезията. "Или в осмата, или в деветата година съм бил. Спомням си първото свое стихотворение. То беше по разказа на баба ми за изгарянето на Стара Загора", припомня си поетът.

През 1895 година заминава за Триест, където учи в Морската академия. За четири месеца успява да научи италиански език и чете в оригинал произведенията на Данте Алигиери, Франческо Петрарка и Джозуе Кардучи. В Триест пише морски сонети и превежда Джакомо Леопарди.

Богато творческо наследство

Кирил Христов е автор на поемите "В пламъците на Стара Загора", "Иванко", "Хоро", "Милкана и Рале" и "Първа любов". През 1903 година излизат неговите "Избрани стихотворения" с предговор от Иван Вазов.

През 1933 година пише първата българска научнофантастична драма "Откривател". Атанас Далчев го нарежда сред петимата големи български поети заедно с Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков и Пейо Яворов.

Години в чужбина и завръщане

През 1922 година Кирил Христов напуска България и осем години живее в Лайпциг, след което се премества в Чехословакия, където работи като лектор по български език. През 1938 година се завръща в родината си.

Столичната библиотека съхранява личната му библиотека, дарена през 1946 година. Колекцията включва около 800 тома книги, като 260 от тях са с автографи и посвещения от Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков и други велики писатели.

Кирил Христов умира в София на 7 ноември 1944 година, оставяйки зад себе си едно от най-значимите творчества в българската литература.