Точно преди 144 години е прокламиран "режимът на пълномощията" в България

Днес се навършват точно 144 години от един от най-противоречивите моменти в ранната история на възродена България. На 1 юли 1881 г. Второто Велико народно събрание в Свищов взема решение, което ще промени драстично политическия живот в страната - суспендира Търновската конституция и дава извънредни пълномощия на княз Александър I Батенберг.

Решението е взето за само два часа заседание. Събранието гласува княз Александър да управлява страната чрез укази в продължение на седем години, без ограниченията на парламентарната демокрация. Така започва периодът, известен като "режим на пълномощията".

Драматичните месеци преди решението

Кризата започва още през април 1881 г., когато княз Александър I Батенберг издава прокламация за суспендиране на конституцията. На 27 април той сваля правителството на либерала Петко Каравелов и назначава за министър-председател генерал Казимир Ернрот. Страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни комисии с диктаторски пълномощия.

"Две години вече стават откак Богу бе угодно да ми връчи съдбините на България," започва своята прокламация княз Александър, оправдавайки действията си с твърдението, че страната е "съвършено дискредитирана отвън" и "в голямо разстройство отвътре".

Международната подкрепа

Ключова роля за успеха на преврата играе руската подкрепа. След убийството на руския император Александър II през март 1881 г., новият цар Александър III променя радикално политиката на Петербург спрямо България. Ако преди това Русия е блокирала подобни опити на княза, сега тя активно го подкрепя в стремежа му към едноличен режим.

Подкрепа получава и от съюзниците на Русия - Германия и Австро-Унгария, които виждат в авторитарното управление по-добра гаранция за своите интереси в региона.

Краткотрайността на абсолютистката власт

Въпреки че на хартия княз Александър получава пълномощия за седем години, "режимът на пълномощията" просъществува едва две години и половина. През декември 1883 г. Търновската конституция е възстановена, а формално това се случва през 1886 г. с решение на Четвъртото обикновено народно събрание.

Основната причина за краха на режима са нарастващите разногласия между великите сили по въпроса за железопътното строителство в България, както и политическата криза в самата страна.

Последствията за българската политика

Суспендирането на конституцията води до дълбоки промени в политическия живот. Либералната партия се разцепва окончателно - едната част начело с Драган Цанков подкрепя промените, а другата с Петко Каравелов настоява за пълно възстановяване на основния закон.

Консервативната партия губи авторитет и практически престава да играе роля в парламентарните избори от май 1884 г., които печелят непримиримите либерали на Каравелов.

Историците определят този период като важен урок за младата българска демокрация. Макар да продължава кратко, "режимът на пълномощията" показва на българите ползите от върховенството на закона и демократичните принципи.