Линията на бедност вече е 390 евро, държавата обаче работи на "авариен режим" без ясна финансова рамка

От 1 януари хората с трайни увреждания би трябвало да получат с близо 20% по-висока финансова подкрепа, изчислена вече в новата валута – евро. Зад сухите цифри и обещанията за "по-високи доходи" обаче се крие сериозен административен и финансов хаос: България посрещна 2026 година без приет държавен бюджет, което поставя социалната система в безпрецедентна ситуация на несигурност.

Въпреки че увеличението е законово обвързано с новата линия на бедност, липсата на редовен финансов план ("Бюджет 2026") принуждава държавата да харчи по правилата на "удължителния бюджет" от миналата година. Това създава реален риск от напрежение в системата, докато политиците в София все още не могат да сглобят сметката.

Новите суми: Еврото влиза в джоба на най-бедните

Официалното увеличение на линията на бедност – от 638 лева на 764 лева (или 390.63 евро според официалния курс) – автоматично вдига и месечната финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания. Според новите разчети, които вече се цитират и в евро, сумите изглеждат така:

• За хора с 50 до 70.99% увреждане: Помощта става 27.34 евро (около 53.48 лв.). Това е увеличение с близо 9 лева спрямо миналата година.

• За хора със 71 до 90% увреждане: Сумата нараства до 58.59 евро (114.60 лв.).

• За хора с над 90% увреждане: Подкрепата достига 97.66 евро (191 лв.).

• Най-тежките случаи (над 90% с чужда помощ): Хората, получаващи социална пенсия за инвалидност, ще разчитат на 222.65 евро (435.48 лв.).

"Увеличението на линията на бедност вдига и парите, които хората с ТЕЛК получават", съобщи bTV, цитирайки новите стойности.

Скритият риск: "Математиката не излиза"

Докато новините за увеличението звучат успокояващо, реалността в Министерството на финансите е далеч по-тревожна. Още през декември заместник-министърът на труда Иван Кръстев предупреди, че "математиката не излиза при правилото за една дванадесета" и средствата може да не са достатъчни, ако няма нов бюджет.

Проблемът е структурен: Удължителният закон позволява на държавата да харчи всеки месец само 1/12 от бюджета за предходната година. Новите плащания обаче са значително по-високи (с близо 20%) от миналогодишните. Това означава, че социалното министерство ще трябва да търси спешни буфери или да разчита на трансфери, които в условията на политическа криза и бюджетен дефицит не са гарантирани.

Валутният преход

Допълнително объркване внася и преминаването към евро. Въпреки че официално страната е в период на двойно обращение (или подготовка за такова, според различните тълкувания на неприетия бюджет), институциите започват да комуникират сумите в евро. За много от възрастните хора с увреждания, които са свикнали да смятат "до стотинка" в левове, това създава допълнителен стрес и неяснота дали получената сума в банката отговаря на обещаното.

Обещанието за "по-високи доходи" през 2026 година е факт на хартия. Дали обаче хазната ще издържи на напрежението без приет бюджет и дали инфлацията няма да изяде тези "27 евро" още преди да са похарчени, остава въпрос, на който управляващите все още нямат отговор.