Случаят с издирването на г-н Тодор Владимиров този месец привлече широко обществено внимание и бурен отзвук в медиите, който повдигна някои сериозни въпроси.

Струва ми се, че една официална позиция на ПСС би спомогнала за коригирането на недоразуменията, предизвикани от множеството неточности и противоречиви сведения в електронните медии и социалните мрежи при отразяването на инцидента и спекулациите при обсъждането на изводите от него.

С настоящето писмо бих искала да Ви помоля за изясняване на принципната позиция и препоръки на Планинската спасителна служба при подобни инциденти, което, вярвам, би било от изключителна полза за всички, пише Ирина Манушева в OFFNews.

1. Какви са официалните препоръки на ПСС относно сроковете, условията и отговорността за подаване на сигнал за бедстващ в планината?

Добре знаем, че невинаги самият пострадал(и) има възможност да подаде такъв сигнал – поради травма, липса на обхват, повреда/изгубване на телефонен апарат или радиостанция и пр. Колкото и препоръчително да е туристите винаги да носят зареден телефон със себе си, това създава фалшиво спокойствие и у тях самите, и у техните близки, а в действителност не гарантира възможност за повикване на помощ. (Да не забравяме също така, че до неотдавна огромната част от туристите и алпинистите се придвижваха без мобилни телефони, а радиостанциите винаги са били рядкост.)

В такъв случай очевидно остава немалката вероятност да се наложи сигналът да бъде подаден от близък или друг човек, който случайно има информация за изчезналия турист (например хижар). По презумпция това е сигнал за предполагаем инцидент, а не за вече настъпил такъв. Означава ли това, че ако сигналът се окаже ненужен, отговорността пада върху подалия го? Действа ли планинската застраховка, ако отговорният и застрахованият са две различни лица (или ако застрахованият въобще не е имал нужда от помощ)?

И какви ще бъдат последствията за добрите туристически практики, ако туристи и хижари започнат да си затварят очите за евентуалните проблеми на околните, за да не изпаднат в проблемна ситуация? От друга страна, носи ли човек отговорност, ако не е имал нужда от помощ и дори не е подозирал за вдигнатата тревога (такъв случай имаше и миналата година в Рила)?

2. Какво поема планинската застраховка? Достатъчно ли е сключването на такава застраховка с максимално покритие (вкл. издирване с хеликоптер), за да бъде туристът/алпинистът спокоен, че в случай на нужда тя ще покрие всички разходи по спасителната операция?

Според репортаж, излъчен по една от националните телевизии, г-н Владимиров е имал планинска застраховка, но тя поема „малка част от разходите“. Като цена на акцията е посочена впечатляващата сума от 25 000 лв. За съжаление, нито аз, нито останалите зрители и читатели не можем да проверим верността на тази информация, но бързият поглед в сайта на ПСС и сайтовете на препоръчваните застрахователни компании показва, че покритията са много далеч от такива суми (пример). Така хората остават с впечатлението, че даже и да имат планинска застраховка, в случай на нужда тя няма да покрие и наполовина спасителната акция, а това води до значителна загуба на мотивация за сключване на такива застраховки.

3. Изразяват ли епитети като „безумие“, „безотговорност“ и „липса на контрол върху себе си“ отношението на ПСС към този и други подобни случаи?

Аз добре познавам рисковете в работата на самоотвержените планински спасители и в никой случай не ги подценявам. Но свободното придвижване е неотменно право на българските граждани и г-н Владимиров, както и други туристи в сходни ситуации през последните години, не е нарушил нито един писан закон, а и очевидно е бил добре подготвен.

Разбира се, има и неписани правила в туризма и алпинизма, но ако те са въпрос до голяма степен на субективна преценка и лични ценности, то неписаните етични правила в спасителната дейност са доста по-ясни и подобно отношение е в остър разрез с тях. На всеки планинар може да се случи да изпадне в нужда, но никой не би искал да стане обект на такива нападки.

Съветите и препоръките към гражданите с цел сигурност и безопасност, вкл. сключването на планински застраховки, са едно, но проявите на неуважение, обидите и уронването на престижа са съвсем друго и силно се надявам, че те не отразяват отношението на Планинската спасителна служба в България, а до голяма степен са плод на журналистическа некоректност. Вярвам, че в редиците на ПСС преобладават достойни личности, които обичат планината и са станали спасители, тъкмо защото разбират тази страст и у другите хора.

С дълбоко признание към дейността на ПСС и вяра, че тези въпроси ще бъдат изяснени в името на споделената любов към планината.