18 300 дни неизменно на кметския пост в самоковското с. Бели Искър е Крум Георгиев. Той е най-дълго управляващият в момента кмет у нас и тази година навъртя 50 г. на поста.

Половин век е начело на селото и работно му място е все в една и съща сграда на площада. Освен това е и единственият посрещнал лично кубинския вожд Фидел Кастро в скромния си кабинет.

Георгиев поема поста на 1 ноември 1968 г. след избори в селото с 1240 жители по онова време, разказва 24 часа. Тогава Георгиев е на 32 г. и е работел вече 8 г. като секретар-библиотекар в читалището на селото. Признава, че в онези времена кандидатурата му е била предложена от БКП, а не че той сам е изявил желание. Оказва се обаче, че наложеният от партията кандидат е точният човек, щом половин век се е задържал на поста и то избиран от съселяните си, а не назначаван. На изборите след 1989 г. никога не е бил сам в надпреварата. Казва, че той е бил винаги петият. Преди него все се регистрирали по четирима мераклии. Всички побеждава още от първи тур. Шеговито казва за себе си, че е "червен кмет на синьо село", защото на парламентарни избори в последните години ГЕРБ получава повече гласове от БСП в Бели Искър.

82-годишният управник признава, че не е виждал на живо Тодор Живков и бившият Първи не е гостувал в селото. Затова пък Фидел Кастро при една от двете си визити в България е прекарал повече от 2 часа в Бели Искър. Това се случило на 9 март 1976 г. Тогава Ел Команданте бил с Тодор Живков в резиденция Царска Бистрица. Кубинският Първи решил извън протокола, както често правел, да излезе на разходка. Заедно с придружаващите го около 20 души охрана, преводачи и др. стигат пеша до местност на 7 км от Бели Искър. Там от високо се вижда селото. Кастро изненадал всички около себе си като им казал, че иска да отиде в това село и цялата свита тръгнала.

"Тъкмо излизах на обяд от кметството и видях две черни коли да спират отпред. Излязоха едни стройни мъже и ме питаха къде е кметът. Отговорих им, че съм аз. Казаха ми, че след 40 минути ще дойде Фидел Кастро и аз онемях. Веднага се обадих на партийния секретар Васил Дамянов и на директора на училището. По това време правехме ремонт на една сграда и набързо разпоредих да поразчистят боклуците наоколо", спомня си инфарктния момент селският кмет. През това време кубинският лидер почти стигнал до селото и се спрял на полето, където видял местните да работят на малиновите ниви. Дълго говорел с тях за условията на живот, за заплащането, направили си снимки и продължил към селото.

Кметът бързо разпространил новината за неочакваната визита на всеки, когото видял на площада. Така от уста на уста вестта се разнесла и на мегдана се струпали десетки жители.

Кастро обаче направил още една непредвидена спирка. Влязъл в една от първите къщи на селото - на Елена и Петър Георгиеви. Там пък бил впечатлен от отглеждането на животните в обора. Докато вървял към площада баби се надпреварвали да му подаряват буркани със сладко от ягоди и малини и компоти. Децата пък му носели букети кокичета.

"Посрещнах го в кметството и си говорехме около 40 минути. Питаше за развитието на селото, за работата в ТКЗС-то, какви са заплатите и как живеят хората. Интересуваше се и какви са добивите от малини и картофи. Непрекъснато пушеше тънки кубински пури", опреснява спомените си кметът Георгиев. Искал да го покани у дома си, но живеел в другия край на селото и затова било решено да гостува в къщата на партийния секретар Васил Дамянов. Там домакинът им налял боровинково вино, а съседка донесла прясна изпечена баница. "Ген. Кашев реагира и първо не разреши гостът да се почерпи. От баницата първо лекарят на Кастро и ние взехме по едно парче, едва тогава и гостът я опита. Когато Васил наля виното пък, Кастро взе чашата, която беше пред мен и отпи, а аз взех неговата. Виното му хареса и той после си сипа още една чаша", връща лентата назад. Казва, че и досега чашата, от която е пил Кастро се пази в дома на тогавашния партиен секретар, който днес е покойник.

За половин век кметуване Георгиев не намира особена разлика в изпълняване на задълженията си. И преди 1989 г., и сега, хората го търсят по всякакви поводи да помогне. Като се почне от осигуряване на дърва за зимата, спорове със съседи, та до разрешаване на семейни проблеми. Познава всеки един в селото и рода му поколения назад. Знае проблемите на всяко семейство, не дели съселяните си по партиен признак. Казва, че уважаваш ли, ще те уважават.

През 1968 г. започнал с 37 лв. заплата. Селото нямало водопровод и канализация. За два мандата успял и чрез доброволния труд на селяните да прекара 7 км водопровод и канал. После асфалтирал улиците, построена била детската градина, поща, читалището и ретранслатори. Мъчно му е, че селото вече е по-малко - около 740 жители, а в детската градина, преместена в сградата на закритото училище, има само 18 деца. В онези години в Самоков имало 20 завода и от Бели Искър тръгвали по 18 автобуса с работници всеки ден. Днес селото развива туризъм и безработица няма. Съвсем близо е до Боровец и хората работят в големия курорт, в Самоков и Говедарци. В селото има голям хотел, два други са готови и предстои да отворят врати, а още два са в строеж. Има и 32 къщи за гости. "Хората живеят добре днес. Работа има за всеки, стига да иска да работи. Нямаме и престъпност, както в други малки населени места. Хубавото на последните години е, че хората могат да избират къде да живеят и имат възможност да отидат в чужбина. Двете ми внучки и внукът са в чужбина. Е, по-добре ще е младите да остават тук, а не да ходят зад граница, за което ми е тъжно", допълва селският управник. Съпругата му починала през 2005 г., но той пък се радва на две дъщери, омъжени в София и Пловдив, двама внука и две внучки, и правнук и правнучка на 2 и 4 г.

Още не е мислил дали ще се кандидатира пак на местните избори през 2019. "Нека да изкарам и последната година от мандата, и тогава ще преценя", казва Георгиев.

Преди дни колеги кметове на населени места и общинското ръководство изненадаха Крум Георгиев с мило тържество по повод 50 г. кметуване. Общинският кмет Владимир Георгиев му подари ваучер за екскурзия с пожеланието да запази любознателния си и непокорен дух, желанието да опознава нови светове. За празника бе поднесена и специална торта за юбиляря.

А община Самоков има и още един кмет рекордьор. Наместникът на с. Долни Окол Данчо Димитров кметувал от 1959 г. до миналото лято. След 58 г. на поста, бай Данчо, вече на 86 г., се отказа от ангажиментите си и общинският кмет Владимир Георгиев назначи на негово място 37-годишния Николай Стойнов.