Скулпторът, създал паметника на владетеля в София, разкрива неподозирани детайли за монумента

Дванадесет години след създаването на паметника на цар Самуил в София, скулпторът Александър Хайтов за първи път застана отново пред своето творение, съобщават от NOVA. Визитата на автора съвпада с историческия момент, в който се очаква тленните останки на българския владетел да бъдат положени в базиликата „Света София“, разположена на метри от монумента.

Работа за рекордно време

Александър Хайтов извайва внушителната 6-метрова фигура през 2014 година по повод 1 000 години от смъртта на владетеля. Творецът признава, че повече от десетилетие не е посещавал мястото заради старото осветление, при което прожекторите са светели право в очите на монумента. Днес тази грешка е коригирана.

Създаването на скулптурата отнема рекордно кратките три месеца, но процесът не преминава без инциденти. Авторът си припомня злополука в ателието по време на работата: „Размествах осветлението горе. Покривът беше мокър и оттам паднах надолу. Бях спукал ребра“.

Трудности възникват и при самото монтиране на паметника в центъра на София. „Още когато копаехме дупката за фундамента, минаваха хора и искаха да забранят копаенето. Крещяха, че отдолу има кости и това е историческо място, без да разбират, че ние имаме пълното разрешение от общината“, разказва скулпторът.

Историческа достоверност и символика

Днес Хайтов е категоричен, че не би променил нищо по фигурата, тъй като всеки детайл носи ясен исторически смисъл. Той отхвърля лаконично някогашните критики около светещите очи на статуята и насочва вниманието към изработката.

„Той държи патриаршески жезъл, защото е едновременно временен и духовен глава на държавата. Мечът ясно показва, че е воювал непрестанно 40 години“, обяснява авторът.

Символика е вплетена и в облеклото на владетеля. „Короната му е исторически достоверна, жезълът и мечът също. По канта на мантията има изобразени две птици, които гледат една срещу друга – това е символ на фамилния герб на Самуил. Няма нещо, което да е сложено просто защото така ми е хрумнало“, категоричен е той.

Завръщането на владетеля

Темата за предстоящото пренасяне на тленните останки на цар Самуил в България продължава да предизвиква дискусии в обществото, свързани с автентичността на костите и условията на договореностите с Гърция. Според Хайтов подобна подозрителност е напълно нормална реакция, а самият той не е вярвал, че ще стане свидетел на това събитие.

„Не съм очаквал такова нещо. Макар че по времето, когато правих паметника, участвах в комитет от учени и журналисти с намерението останките да се върнат тук. Не съм очаквал, че ще доживея да го видя“, добавя творецът.

Като послание към бъдещите поколения, които ще посещават базиликата и монумента, Александър Хайтов заявява: „Всеки, който милее за историческата фактология, трябва да знае, че има още много неща, които трябва да бъдат извадени наяве и признати. Категорично държавата е длъжник на българите за тяхното историческо минало. Цялата история има какво да се изчиства и да се обновява“.