Ако човек се опита да гледа обективно, явно войната се закучи

Неблагодарен народ сме ние, късопаметен, гласи коментар, публикуван в 24 часа. В речта си пред ООН миналата седмица украинският президент Зеленски предупреди света за смъртоносна заплаха: “… Русия превръща ядрената енергетика в оръжие. Не само че разпространява своите ненадеждни ядрени технологии, но освен това превръща атомните централи на другите страни в истински мръсни бомби... Глобалната архитектура на сигурността не дава какъвто и да било отговор на тази злонамерена радиационна заплаха!

Това бе моментът, в който родните политици и коментатори трябваше да станат на крака и да ръкопляскат. Забравихме ли, че при визитата си у нас Володимир пое ангажимент да отърве българската земя от две такива заплахи – руските реактори, които трябваше да бъдат монтирани в неродената АЕЦ “Белене”? Утре те можеше да почернят цяла Добруджа! Но да стискаме палци, дано старите реактори в “Козлодуй” да са от по-безопасния вид. Когато са проектирани, на никого не би му минало през ума, че стават за военни цели, тогава Путин още е минавал прав под котлона. Кой да знае какво ни очаква? Ако не се бе разпаднал СССР, днес краставиците в Софийското поле щяха да стигат 1 метър на дължина, тъй като столичната топлофикация също трябваше да стане ядрена. Разбира се, това не би ѝ попречило пак да фалира.

Една друга част от речта на Зеленски пред ООН обаче успя да разкудкудяка Източна Европа. “Ние много се стараем да запазим земните пътища за нашия износ на зърно – каза той и тук настъпи мотиката. - Затова буди тревога, като гледаме как някои в Европа разиграват солидарност в политическия театър, но превръщат зърното в трилър. Те ужким играят своята роля, но всъщност подготвят сцената за московския актьор.”

Това явно бе нападка срещу държавите, които продължиха забраната за вноса на украинско зърно – Полша, Унгария и Словакия. Естествено, полският президент Дуда не остави намека неразбран и реши да се обиди. Той не само че отмени планираната среща със Зеленски, но и сравни Украйна с удавник – ти се опитваш да го спасиш, а той се вкопчва в теб и те завлича на дъното. Премиерът Матеуш Моравецки пък заплаши, че ще спре да помага на Киев с оръжие. Вярно, после се разбра, че не бил разбран правилно, но целият свят добре разбра за какво става дума - на Полша взе да ѝ омръзва. И от доставките, и от войната, и най-вече от престараването на Зеленски.

“Искам да кажа на президента Зеленски никога вече да не обижда Полша! – предупреди Моравецки. – Полският народ никога няма да позволи да се случи това и да защитавам доброто име на Полша е не само мой дълг и чест, но също така и най-важната задача пред полското правителство!”

Щом най-самоотверженият съюзник на Киев си позволи такъв език, то явно нещо се промени.

Настъпва периодът на разочарование и дори цинизъм. По всичко личи, че последната геройска визита на Зеленски бе в София. Преди да отлети за Ню Йорк, му се наложи да извършва жертвоприношения - уволни министъра на отбраната и шестима зам.-министри, защото не се справяли с корупцията. Призна публично, че срещу заплащане синовете на богатите се спасяват от мобилизацията. И въпреки това Западът вече запя друга песен.

Всъщност истинската причина за охлаждането на възторга е неуспехът на лятната офанзива. Нейната стратегическа цел бе да пробие руската защита на юг от Запорожие до Мелитопол на Азовско море и така да отреже полуостров Крим и Херсонска област от руското снабдяване по суша – общо около 80 километра настъпление. Уви, настъплението напредна с около 8 км и опря в баирите над селцето Роботино, където руските войски са изградили укрепления. И тук вече се води спор дали е преодоляна “първата защитна линия”, или не е. Според Киев и Белия дом тя е преодоляна, според Москва – не е. Естествено, че и двете страни се надлъгват, както си е традицията по време на война. Но тук има и един чисто теоретически спор. Под “първа защитна линия” Киев разбира минните полета и противотанковите заграждения, а Москва – окопите и редутите с войници, картечници и оръдия зад тях. Благодарение на спътниците и дроновете е ясно кой къде се намира, спори се как това да се разкаже.

Според проруската пропаганда Украйна се е самоубила, загубила е всичко в тази безумна авантюра, според проукраинската – постига малък, но много ценен напредък. Ако човек се опита да гледа обективно, явно войната се закучи. Тя може да продължи без напредък в едната или другата посока още поне 5 или 10 години. Съвсем естествено Западът се пита – струва ли си да се пръскат толкова пари?

Си Ен Ен пусна репортаж със заглавие “113 милиарда: Къде отиде инвестицията на САЩ в Украйна?”. Това е общата сума, която според генералния инспектор на Държавния департамент САЩ са предоставили на Киев. От тях над 62 милиарда са минали през Пентагона и 45 милиарда през Държавния департамент и Агенцията за международно развитие. Сега Белият дом поиска още 24 милиарда, но този път Камарата на представителите в американския парламент не бърза да ги даде – пожела първо самият Зеленски да обясни за какво ще ги харчи.

Миналия път, когато украинският президент посети Вашингтон, той бе удостоен с честта да произнесе реч пред общо събрание на двете камари. Накрая всички депутати станаха на крака и му ръкопляскаха половин час, защото който седне пръв, щеше да бъде помислен за човек на Путин.

Сега обаче няма да има тържествена реч, а по-скоро нещо като разпит. Ако на Зеленски се наложи да отговаря на конкретни въпроси, той ще се окаже в много неприятна пиеса. Както е известно, в момента тече процедура по импийчмънт на президента Байдън, а тя е пряко свързана с корупционни изяви в Украйна. Ако Зеленски се опита да замаже нещата, утре ще изскочи истината и ще го злепостави. Ако пък каже истината – ще се скара с Белия дом. Така той става невинна жертва на войната между републиканци и демократи. Най-вероятно ще се наложи да бъде сменен.

В крайна сметка Конгресът пак ще отпусне помощта, но занапред това ще става все по-трудно и по-трудно. И колкото повече наближават президентските избори през ноември догодина, толкова повече средствата ще се орязват, защото кандидатите ще се съревновават по миролюбие. Ето един кратък преглед на стартовите позиции. Водещият кандидат на републиканците с огромна преднина е пак Доналд Тръмп. Той обещава да спре войната в рамките на една седмица. Как? Като отреже помощта. На второ място е губернаторът на Флорида Рон де Сантис. Той пък обещава да прехвърли украинските разходи на Европа. Това няма как да стане. Напоследък набира скорост мургавият предприемач Вивек Рамасвами. Той пък предлага мирен план, при който Русия да си задържи окупираните до този момент територии.

Като изключим президента Байдън, подобно е положението и при демократите. Вторият по рейтинг е Робърт Кенеди- младши. Той е за прекратяване на войната и мирен договор, при който Русия запазва териториите. Трети засега на практика няма.

И какво остава? Може би още една офанзива догодина – и край. Парите свършват.