Тъжно ми е за хлапетата, ставащи на тор в Украйна. Без значение от коя страна на дулото са и дали последните им думи са на украински или руски

Тъжно ми е за хилядите невинни хора, които събраха живота с в куфар и оставиха домовете си за храна на някакви крилати ракети, пегаси на безмълвния ужас.

И въпреки цялата тази тъга, виждам как ние, в тая шепа земя, сме станали просто противна салата. Поувехнали червени късчета, объркани носталгично, отчаяно скъсали с настоящето. Неузрели зелени късчета, непохватно откъснати. И сред всичко това - мисли-червеи, от прогнила, изгубена човечност.

Нация, накълцана на дребно сме. С нож, по-тъп от нас, за да боли.

Радослав Бимбалов