Три сценария на правителството как да похарчи 20 милиарда за пътища
- Редактор: Антония Петрова
- Коментари: 0
Три сценария за пътищата у нас са заложени в приетата от правителството ревизирана Стратегия за развитие на пътната инфраструктура 2016-2020 година.
Стратегическият документ предвижда финансиране на поддръжка, инвестиции и административни разходи по органите на управление на инфраструктурата, предаде репортер на БГНЕС.
Сумите по различните сценарии са определени на базата на нивото на текущото финансиране и необходимите средства за постигане на различни нива на състояние и развитие на пътната мрежа до 2022 г. Периодът съвпада с края на разходването на средствата от европейските фондове, които България би трябвало да получи.
Първият сценарий е определен от екипа на регионалния министър Лиляна Павлова като “устойчив” и трябва да доведе до максимални икономически ползи. Необходимите средства за неговото изпълнение обаче възлизат на 19,49 млрд. лева. Той предвижда рехабилитация и развитие на цялата пътна мрежа, включително Втори и Трети клас и общинските пътища. Процентът на пътната мрежа в устойчиво състояние би се увеличил от 66% на 92% за републиканските и от 35 до 86 на сто при общинските пътища, както и изграждането на трасетата от международните транспортни коридори. При този сценарий за изцяло нови пътища биха отишли 9 млрд. лв.
Вторият сценарий, който Стратегията предлага е запазване на текущото състояние на пътищата. При него устойчивостта на пътната мрежа ще остане 65% за републиканската и 35% за общинската пътна мрежа, също така е предвидено изграждане на пътните трасета от международните транспортни коридори. При този вариант е предвидено разходването на общо 12,56 млрд. лв. до 2022 г., от които 6,2 млрд. лв. за нови пътища.
Третият сценарий е за 9,19 млрд. лв., които ще отидат за пътища в следващите осем години. Той е определен като сценарий на “фискални ограничения”. При него са предвидени за нови пътища само 2,4 млрд. лв. Авторите на Стратегията са изложили и доводи в подкрепа на най-скъпия вариант.
“Трябва да се отбележи, че инвестициите в съхранение състоянието (рехабилитация и поддръжка) на пътната мрежа през следващите години, биха имали дългосрочни икономически ползи. В сравнение със сегашните разходи, първият сценарий ще увеличи настоящата стойност на разходите в пътна инфраструктура с около 1.5 милиарда лева, но ще намали настоящата стойност на разходите на ползвателите с около 17 милиарда лева (за 20 годишен период). И така, съотношението разходи-ползи е 11, което означава, че за всеки вложен лев в рехабилитация и поддръжка, ползвателите на пътищата ще спестяват 11 лева. При втория и третия сценарии съотношението разходи-ползи е 6, или за всеки вложен лев в рехабилитация и поддръжка, ползвателите ще спестяват 6 лева Това ще намали разходите на бизнеса и ще спомогне за увеличаване на търговските потоци в национален и международен мащаб. Други важни ползи от постигане на устойчива пътна мрежа са подобрение на пътната безопасност, подобряване социалното положение на хората и намаляване на емисиите на въглероден диоксид” пише в Стратегията.
“Реализирането на който и да е от сценариите ще изисква сериозни усилия от страна на правителството за осигуряването и адекватното разпределение на човешки и финансови ресурси. Последните ще трябва да включват Европейски безвъзмездни помощи, приходи от данъци и такси за използване на пътищата и заемни средства”, гласи друг момент от документа. От Стратегията става ясно, че освен средства по Оперативна програма “Транспорт”, ще се търсят и средства по друга от европрограмите – “Региони в растеж” 2014-2020, от която да се отпуснат пари за третокласни пътища. Стратегията за пореден път потвърждава, че България, обаче, може да разчита на европейски пари единствено за довършване на магистрала “Струма” в района на Кресна, както и евентуално на магистралата между Калотина и София. Стратегията предвижда въвеждането на електронно отчитане на движение по пътищата от следващата година. Темата със смяната на винетките с тол-система, обаче, не е подробно разработена".
От стратегическия документ става ясно, че без въвеждането на тол-системата, управляващите биха имали проблем при финансиране дори и на най-скромния сценарий за развитие на републиканската инфраструктура до 2022 г.
Ученик от Русе спечели сребърен медал на Международната...
Изчезна журналистът Жоро Георгиев
Парламентът задължи изпълнителната власт да подкрепи...
Моторист загина във Враца
Населението на Русе продължава да намалява