Травмите от катастрофи вече са като от война
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
В света на високите скорости и мощните превозни средства тежките катастрофи зачестяват.
Военномедицинска академия е основен травмацентър, където се приемат най-тежките случаи от цялата страна, пише 24 часа.
Там за лечение бяха докарани и едни от най-сериозно пострадалите от дерайлиралия влак в Хитрино и двете катастрофи с пътнически автобуси край село Микре и край Своге. Днес тези пациенти са живи и здрави.
“Катастрофите стават все по-чести и все по-жестоки. Често причина за това е скоростта. Травмите от големите катастрофи са като военни. Това не е травма отпреди 40 години - да се удариш с москвича. Сега като се ударят автобус и кола, все едно човек го е гръмнала бомба”, казва проф. Неделчо Цачев, началник на Катедрата по ортопедия и травматология.
Там все още продължава лечението на някои от пациентите, приети след катастрофата край Микре, на които се правят възстановителни операции. Болничното лечение при подобни тежки травми отнема минимум месец, а пълното възстановяване често трае година, понякога и повече. Последната операция, която лекарите правят на един от пострадалите при Хитрино например, се случва година след злополучния инцидент.
От бързата реакция още в първите минути след сериозни катастрофи или произшествия с тежки травми зависи животът на пострадалите. Затова има създадена добра координация между Бърза помощ и диспечерите на болниците, така че веднага става ясно, когато ще бъде докаран спешен пациент, за да има готови екипи, които да го поемат. В това отношение ВМА е едно от малкото лечебни заведения, в които изключително бързо може да се събере екип от всички нужни специалисти.
“Когато дойде спешен пациент, имаме известителна система за това чрез сирена. Докато състоянието му се оценява в шокова зала, за 30 мин до час се събира мултидисциплинарен екип от 4-5 травматолози и със специалност и насоченост за тежки травми, хирурзи - лицево-челюстен, гръден и коремен, неврохирург, няколко реаниматори, микробиолози и ангиогилог, който да се спре кървенето на вътрешни органи, защото при такива травми се засягат почти всички органи и системи.
Оглеждаме пациента в детайли и правим терапевтичен план - кой ще започне и в кой момент ще се включват отделните специалисти. Златният стандарт да спасиш един човек в такова сътояние е два часа”, обяснява майор д-р Димитър Костов от Клиниката по ортопедия и травматология. Самият той има опит в две задгранични мисии в Афганистан - през 2010 г. и 2015 г.
“При тежки инциденти ние и “Пирогов” сме основните болници, които поемат пациентите, защото разполагаме с цялата база, която може да окаже първа помощ и след това да продължи лечението адекватно. Приемаме най-трудните случаи от цялата страна, тъй като лечението им изисква много ресурс като персонал, техника и лекарства”, допълва д-р Костов.
Болницата е дотолкова добре организирана, че и при атентата на летището в Бургас през 2012 г., чрез военнотранспортния самолет “Спартан” успява за 30 минути да осигури на място екип от специалисти и кръв.
“За Микре пък изпратихме няколко линейки с разтвори и медикаменти. Уникалното на тази болница е, че всичко това се стикова много бързо. Има създадена организация, която дава възможност да се реагира много адекватно. Много от принципите в хирургията и ортопедията са продукт на това, което се случва във военна обстановка”, казва проф. Евелина Одисеева, началник на Клиниката по интензивно лечение.
Реанимационните дейности са тези, с изключителна важност от първия контакт с пострадалия до изписването му и особено, докато бъдат извършени всички нужни за спасяването му интервенции.
“Реанимацията започва още на мястото на инцидента, затова е важно да има квалифицирани екипи там, които да идентифицират тежко пострадалите от тези, които биха могли да изчакат, и тези, които могат да се освободят за домашно лечение. Докато дойдат специалистите понякога и една адекватна реакция на свидетел на произшествието също може да спаси човешки живот - да се повдигне пострадалият, за да може да диша, да му се направи сърдечен масаж, да се обърне настрани или да се спре някакво кървене. Това е хубаво като здравна култура всеки от нас да го знае и може.
Освен това един травматично болен може във всеки момент да промени сериозно жизнените си функции, така че да се стигне до най-лошото. Тези пациенти при нас са под ежеминутно наблюдение, мониторират се жизнените им функции - дишане, сърце и на база на това извършваме нужните манипулации”, обяснява проф. Одисеева.
За успешното лечение на толкова тежки травми и наранявания, каквито обикновено са тези от сериозните катастрофи, най-важното е първо да се спре кървенето, да се стабилизира общото състояние и вътрешните органи.
Едва след това се пристъпва към операции. Този подход, наречен демидж контрол, се въвежда за първи път във ВМА от началника на болницата бригаден генерал проф. Венцислав Мутафчийски и е заимстван от американските хирурзи, които прилагат модела на бойното поле. Голяма част от опита на ВМА идва именно от военните травми.
Човек с травма може във всеки момент да промени сериозно жизнените си функции, така че да се стигне до най-лошото. Покрай военните мисии болницата има и психолози, които помагат на пациента.
Ролята им е много важна за справяне с психологическите травми, а и за общото възстановяване, но това е лукс, който много малко лечебни заведения у нас могат да си позволят.
“На един от пациентите, които приехме от катастрофата край Своге, бяха загинали майка му и племеничката му. Самият той беше със сериозна гръдна травма и плаващо рамо. Беше в реанимация, но го стабилизирахме, седя при нас един месец. Накрая дойде някой от близките да му каже, но психолозите бяха непрекъснато с него.
Същото беше и с жената, която пострада от автобус на градския транспорт в София в края на октомври. Стабилизирахме я, оправи се, но загуби единия си крак. За нея също извикахме психолог. Да се събудиш и да видиш, че ти го няма кракът, е ужасно”, обяснява хирургът д-р Костов.
Доколко ще се възстанови пациентът, много зависи и от неговата настройка, категоричен е той.
“50% от лечението за мен е от пациента - да повярва, че след това, което му се е случило, ще се оправи”, казва хирургът.
Има и случаи обаче, когато решението е в ръцете на съдбата. “Преди години, когато работех в Пазарджик, имах една пациентка с висок риск от белодробна емболия. Предоперативно направихме каквото трябва, извършихме операцията и половин час след това тя умря. Извикаха ни бързо, веднага интубирахме, започнахме да правим сърдечен масаж, установи се, че има белодробна емболия. Жената беше изпаднала в клинична смърт - със спиране на сърцето, нямаше кръвно и дишане.
Въпреки нашите реанимационни дейности нещата не се подобриха. Тогава за първи път поехме риска да направим фибринолиза - приложихме медикамент, който разрежда и разгражда тези пресни тромби. Не бях чувала до този момент някой да го е правил, но нямахме друга опция, така или иначе щяхме да загубим жената. Направихме го и тя до ден днешен е жива”, дава пример от своя опит проф. Одисеева.
Над 90% от учителите не са доволни от заплатите
Дете шофира по път във Врачанско
Драгомир Драганов инспектира фериботната линия при Русе
Русенци протестираха срещу насилието над животни
Кола прегази мъж на тротоар във Варна