Симеон Сакскобургготски: Не виждам защо трябва да сме песимисти за България
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 1
В „120 минути” той коментира още силата на вярата, единението на религиите и бъдещето пред страната ни
В навечерието на рождения си ден, Симеон Сакскобургготски изрази притеснение, че отнетите му хижи „Ситняково” и „Саръгьол” ще последват съдбата на „Царските конюшни”. Бившият министър-председател на България коментира, че делата за семейните му имоти са тормоз, предава bTV.
Той разказа още за силата на вярата, единението на религиите и бъдещето пред страната ни.
– Ваше Величество, преди две години ми казахте, че когато човек се гледа в огледалото, трябва да не се изчервява. Дните преди рождения ден са момент човек да погледне към себе си. Какво си казахте тази сутрин, когато се срещнахте с огледалото?
– Трудно е да се обясни, но съм щастлив да съм между живите на тази възраст. Второ, считам, че съм си изпълнил дълга си и съм дал немалко за страната.
– Всяка неделя можем да ви видим прав, смирен, на литургия в Александър Невски. Иска ли ви се да виждате повече хора в църквите?
– Не ми остава време да съм всяка неделя, но вярата е нещо лично. Тя е опора и ще се радвам повече хора да го усетят в нелесния живот, който водим.
– Как се убеждава католическата и православната църква едновременно да благословят Вашия брак с доня Маргарита? Какво казахте на "българския папа" Йоан XXIII, когато отидохте да разговаряте с него по въпроса?
– Беше много трудно, имахме три срещи с папа Йоан XXIII. Трябваше да се преговаря и Православната църква, това трая повече от две години, докато се намери решението. С българската беше много по-трудно.
– Вие дарявате Торинската плащаница, една от най-големите християнски светини на Ватикана. Според преданието с това ленено платно е било увито тялото на Христос след разпятието. Как се пресичат пътищата на реликвата и вашата фамилия?
– То е по линия на майка ми, те са я съхранявали от 1340 г. Когато крал Умберто беше тежко болен, той ме помоли да връчим съсобствеността, ключа принадлежал на Савойското семейство, на папата. Така собствеността остана изцяло в ръцете на църквата. Не стана дума да я преместим в Рим.
– Вие имахте среща с папа Франциск в София. Присъствахте и на неговата среща с патриарха. Защо не успяхте да убедите Негово светейшество Неофит да посрещне Франциск така, както убедихте патриарх Максим да посрещне Йоан-Павел Втори преди 17 години?
– Аз не съм убеждавал никой – нито Максим, нито Неофит. Преди 17 години просто така стана, че папа Йоан Павел II пожела да посети Рилския манастир, където е и гроба на баща ми. Трябва да положим повече усилия да се обединим християните. Винаги гледам глобалното и си спомням за срещите в Асизи с всевъзможни други вероизповедания, нехристиянски – беше нещо чудесно. Молитва за мир и разбирателство. Тук ефектът беше същият, затова и аз присъствах.
– Казва ли си един бивш министър-председател, когато вижда управленските решения: "А, аз бих постъпил по друг начин…"?
– Може да има такива случаи, но откровено казано, аз съм бил потърпевш и разбирам много от критиката. Няма много смисъл да се спира на подобни размисли.
– В текста на Вашето обръщение от септември 2018 г., вие наричате решението на съда за двореца Врана "мъчителен за семейството ви момент, в който може да бъдете принуден на второ изгнание". Наистина ли тази мисъл мина през съзнанието ви?
– Тъжно е да се каже, но е така. Вижда се, че има систематично преследване. Да се върнем назад – 1946 г. правителството на Кимон Георгиев признава и ни дава списък на частни и лични имоти. 1998 г., демократична България Конституционният съд се произнася, че е така. Според мен, каквото следва няма логично обяснение . Този мораториум не е законосъобразен, това е тормоз, начинът, по който се действа – загубихме двете дела за хижите „Ситняково” и „Саръгьол”. Опразнихме ги, защото съм коректен човек, но с голяма болка в сърцето. Виждам чиста злоба – да се отнеме, без някакъв план за действие. Предполагам, че ще стане като с т.н. „Царско конюшни”.
– Говорите за политически-продиктувани посегателства. Не е ли време да назовете кого имате предвид?
– Не мисля, че има смисъл. Аз се надявам и вярвам в правосъдието, разбира се и в съда в Страсбург – като гражданин на една европейска страна, където частната собственост е гарантирана. Няма смисъл да се назовава един, друг или трети. Това не допринася с нищо на обществото.
– Как звучи вашата оптимистична теория за българския народ днес? И оптимистична ли е тя?
– Аз съм човек, който е реалист, животът ме е научил на това. Не виждам защо трябва да сме песимисти за България – членуваме в Европейския съюз, имаме природни дадености и изключително способни хора в науката. Като съберем това не може да сме песимисти.
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Синът на Христо Белоев стана един от най-младите професори у...
Синът на Христо Белоев стана един от най-младите професори у...