Русе е универсален град, затова е част от… безкрая
- Редактор: Виктор Тошев
- Коментари: 0
Димитър Стерев е от поколението русенски художници, които се самоопределят като част от „взривната вълна”, преминала през златната школовка на Националната художествена гимназия в Казанлък. Казанлъшкото училище е важен творчески фундамент във формирането на Стерев като самобитен и оригинален творец, който притежава свой отличителен почерк и характерен рисунък, особено в русенската тематика. Художникът има участия в над 50 самостоятелни и колективни изложби, негови творби са в много частни колекции на чужденци и български почитатели на модерната живопис.
Поредната му експозиция в малката галерия на „Борисова” 6 е част от юбилейната поредица от изложби на Русенската група на художниците, която представя всички свои членове в навечерието на 70-годишнината на гилдията. Празникът на русенските ваятели и зографи ще бъде през есента. За тогава се стяга и голямата обща изложба, а поредицата от гостувания на „Борисова” 6 е своеобразен тест за участието в представителната експозиция.
В сегашната си поредица Стерев е събрал някои от най-новите си работи, но е включил и картини от предишни години, посветени на познати сгради, пейзажи и емблематични места в Русе.
Привидно Стерев се родее с постмодерните течения, но действително притежава свой оригинален стил и рисунък. Всъщност става дума за негова технология на напластяване на боите, която е изпробвал през годините на творческите си търсения. Увлекателен събеседник и познавач на изкуството, художникът притежава изострено чувство за справедливост и ми сподели интересни идеи за бъдещето на Русе, като град на Свободния дух и художествените традиции в модерното пространство на променящия се град. За всичко това и за още много други неща разговаряхме в изложбената зала, в „компанията” на 36 изключително свежи платна, полемично композирани в „затворения кръг” на една широко и свободно отворена идея към зрителя. Така ми каза художникът преди да започнем дългия разговор, от който съм извадил една малка част за това интервю.
- Забелязах, че експозицията ти е подредена по много особен начин. Защо си „вклинил” натюрморти с риби и женски тела в иначе чисто русенската тематика - емблематични сгради и места от града и Реката, с пристаните и лодките?
- С тези натюрморти и извивките на женските тела правя връзка между типично градската среда, емблематичните сгради и места от една страна, и от друга - с вечността на Реката. Дунав е всеобемно понятие, а човекът е средоточие на Вселената. Исках да затворя пространството на изложбата така, както се завива на кълбо библейският символ на изкушението - змията. Разбира се, това е много образно казано, но композиционно наистина се постарах да „заключа” началото и края на експозицията.
- Това няма ли да обърка зрителя, някои обикновено питат къде е началото, откъде да започнат да разглеждат?
- Когато влезе посетителят, нека да има свободата сам да избира откъде да започне да разглежда картините ми. Свободата на избора е свещено право на мислещия индивид, тя е човешка привилегия, свише дадена от Бог. Нещо подобно се опитвам да направя с тази изложба през август, един много интересен месец в Русе, защото слънцето в различните часове на деня е в особени полутонове, смесва се със сенките на дърветата и над всичко това е типично контрастното, по русенски синьо небе. Просто човек трябва да има очи да вижда, докато гледа. А това пък за художника важи с особена сила. Нямаш ли вътрешните сетива, изобщо е немислимо да се постигне нещо оригинално. Рисуването не е фотография, но е педантична пластика на мисленето, докато очертаваш контурите и насищаш след това картината с вътрешния подтекст на нарисуваното.
- Допада ли ти Русе като място за експерименти в творческо отношение, и като атмосфера за рисуване?
- Това е моят град, но той има нужда от някакво освежаване, от възраждане. Да вземем, примерно Бургас, Пловдив, но това са големи градове, от малките - една Каварна - имат особен дух на присъствие на художниците, струва ми се, че тук имаме какво още да направим, като че ли отстъпваме в доста отношения, или просто това може да е мое субективно усещане, не знам. Но ми се струва, че самите ние сме поизоставили традицията. А иначе имаме добра координация с Общината, не са ни загърбили, просто се нуждаем от повече вътрешна активност.
- Това е интересно, какво точно имаш предвид?
- Можем да предложим, примерно, в рамките на традиционния и много хубав Русенски карнавал да направим един регионален, български кръг - за първи път ще бъде у нас, по бодипейнтинг. Хората от векове рисуват върху телата си, това не е нещо ново. Тази техника е в културното наследство на много народи и националности на всички континенти - и в Африка, и в Южна Америка, и в Северна Америка - индианците. Художници в Стара Европа, т.нар. Запад, просто взеха тази техника и направиха от нея нещо уникално. Защо да не го направим тук, в Русе - да спретнем един първи голям национален художествен шампионат по бодипейнтинг.
- Предполагам, че не го казваш като упрек към Общината?
- Разбира се, че не е упрек. Те са организаторите, те са нещо като творческо-административното лепило. Там са безупречни, нали това им е работата. От нас - творците, било то художници, актьори, оперни певци и т.н. - поне в Русе сме изключително облагодетелствани с културни институции, се иска да намерим единомислието и да предложим на общинарите начини как да „продадем”, да „изтъргуваме” във вид на реклама иначе новите и оригинални идеи, осъществени в Карнавала. Ето, за това говоря, за креативния подход, защото иначе харчим едни готови пари, правим нещо в рамките на разумното, но всичко е дотам. Ние, в нашите среди, просто трябва да се научим или да се „продаваме” сами, или просто са необходими новите мениджъри на изкуството в България. Може да съм банален, но примерно Шоуто на Слави Трифонов е един красноречив пример за това как могат да се случват нещата. Казвам го, без да съм му фен или да го рекламирам, ние в Русе можем да направим това, сигурен съм, че можем.
- Твърдиш, че училището в Казанлък е било „лаборатория” за русенски таланти, ето това е пример за някаква монолитност, защото повечето от колегите ти и днес творят в Русе?
- Да, така е. В действителност завършилите в Казанлък доказаха, че са много добри творци не само в Русе, не само в България, но и навън. Смело мога да кажа, че ние сме група на европейско и световно ниво, и сме го защитили с творчеството си. В Казанлък тайната е в „универсалността” на
подготовката. Всички видове графики, техники и подходи в художеството. Учихме декорация, шрифтове, конструиране на буквите, изработване на шрифтове, на запазени знаци - това, което сега се нарича с модерната дума „лого”. Като прибавим изяществото на уроците и часовете по живопис, скулптура, графика, скициране, рисунка, графичен дизайн, етюди, изучаване на формата, плакат, дори сценография! В момента такива школи, дори и на Запад, са безценни творчески лаборатории, но са много малко. Казанлък е наистина универсалност, неповторима педагогика и методика. И традиция, разбира се.
- Ти дълго ли размишляваш, преди да пристъпиш към композирането на една камерна изложба като тази? Колко време ти трябва, за да подредиш мислено онова, което искаш да покажеш на публиката в художествения си разказ?
- Специално тази експозиция наистина е преднамерено подредена така. По Лунния календар има една 13-а зодия, наречена Змиеядец (Змиеносец). Това са астрологически обяснения, но го казвам, за да е интересно. Нещо подобно съм се опитал да направя с моите картини. Тази зодия се изобразява като змия, която си е захапала опашката. Аз исках да затворя моя кръг, да имам съвършена завършеност и едновременно с това отвореност към зрителя. Дали ще се разгледа изложбата ми от есенните пристани на Дунав или ще се започне с църквите и Доходното здание, е все едно, в центъра на експозицията е човекът, там са телата, там е другият ми прочит. Изкуството е вечно, но без човека няма изкуство. Затова така съм подходил композиционно и съм аранжирал конкретно тази изложба.
- Забележителна е технологията на рисуване при теб. С много усилия ли е свързана, тези почти филигранни детайли ми приличат на особена приложна техника, но направена с бои?
- Има почти от всичко, дори има и печатна графика, но всичко е правено на ръка. С маслото съм изрисувал знаковите сгради в Русе - Турския конак, който после става Дворец на Батенберг, а сега Историческият музей. Нарисувах тази сграда, защото през различните времена тя има различни функции, а Русе непрекъснато се развива. Правил съм препратки към поверието, че сме прокълнат град заради съборената църква „Всях Светих”, на чието място сега е Пантеонът. Като се замисля, нашата митрополитска черква „Св.Троица” е три етажа вкопана в земята, а католическата катедрала е издигната към небето с удължените си остри форми. Ето, този ритъм на Русе е особен, много характерен, заслужава си да го рисуваме, да го интерпретираме, да го преподреждаме в картините си. Русе е универсално толерантен град към всичко на този свят, като започнем с религиите и така… до безкрая. Затова съм смесил различни техники. Русе действително е Град на свободния дух!
- Да, обаче аз виждам тук и неща, които са чист сюрреализъм, рибите, подтекстът на тъмните краски, не ти ли се струва малко еклектично смесването с изяществото на русенските контури и този модернистичен натурализъм?
- Понятието сюрреализъм в изкуството, особено в художеството, е много разтегливо. Не си представяйте обаче само Салвадор Дали. Веднага се сещам за Паул Клее, швейцарец. Той е рисувал платна, вдъхновени от гледка под микроскоп, самите амеби в микроскопа на негов близък приятел и изследовател са му подсказали невероятни изображения. Аз мисля, че в това течение става дума за смисъла на композирането на една картина, това съм се опитал да направя и с моя цикъл „Риби”. А в технологичен смисъл при русенските пейзажи, смея да твърдя, че използвам моя лична технология, проверена през годините. Тези пейзажи са ми отнемали по 7-8 месеца, като същинското рисуване е около месец. Три седмици чакам да изсъхне първият слой. За мен специално тайната на живописта не е как рисувам, а как нанасям боите една върху друга и колко търпение имам, за да изчакам да стане истинското съхнене. Леонардо и Микеланджело са се състезавали за една поръчка и Леонардо се е опитвал да суши боите си на жив огън, за да ускори процеса на съхненето. Така наречената „Сфумато-технология” на платното „Мона Лиза” е изключително пипкава, много трудна, много бавна. Съвършенството идва от преливането на слоевете, изисква се страхотно търпение. Под микроскоп погледнато, това платно наистина е съвършено, щрихите са нанасяни с много малка и фина четка. Наистина е нещо уникално! Похватът се нарича „Велатура” (облак), а „Сфумато” е буквално „опушване”. И това нещо се прави в сянка, никога в светлината, за да има ефект, разбира се. Магията е в съхненето, в търпението. Но търпението е в основата на всяко човешко усилие, без търпение, без последователност и концентрация, нищо сериозно не може да се постигне.
- Защо ми казваш тези неща, те са от „кухнята”, специфични са. Не разкриваш ли така тайните си?
- Не, аз винаги споделям, ако ме питат. Не искам тези неща да се изгубят. Изкуството трябва да се споделя, така както с мен са споделяли учителите ми. Дори и сега да погледнем през прозореца, сянката на дърветата по „Борисова” от силното слънце изглежда синкава, а тротоарът е червено-жълт. Природата е невероятен художник, ние сме имитатори, но го правим според силите си и възможностите си, разбира се. Импресионистите рисуват едно към едно - направо полагат върху картината синя сянка. За да има обаче ефект от т.нар. „хвърлена сянка”, вече влизаш в прозрачната технология на „облака” (велатурата) и покриваш с нея в картината предварително зададена основа. Не съм откривател на „топлата вода”, много художници знаят какво означават тези термини, но лично аз го правя така и не го крия. Сам си го открих, това е моята, образно казано, технология.
- Кажи ми, когато рисуваш, трябва ли да си позитивно настроен, дори когато не ти се получава експериментът?
- Не мога да рисувам, ако съм настроен деструктивно. Цветовете имат внушение, те предават настроение, това е тяхното основно качество. Ние ги възприемаме като знаци, като сигнали. Веднага ще дам пример с френските поанталисти. Поантилизмът е течение в живописта, основано на системното използване на оптическото смесване. Смесват се, примерно, три цвята и се получава …живопис. При този метод цветовете, които не са основни, се получават не чрез смесване на пигменти, а от чисти основни цветове чрез множество разположени близо една до друга точки. Всичко изглежда така, като че ли се слива в окото на зрителя. И ето вече креативното, свързаното с нашия бит - първите телевизори направени по технологията „тринитрон”, развитието на плазмените модели, модерните LED екрани. Те са конструирани на същия принцип, но е трябвало много време на човечеството да извърви пътя и вече чрез модерните технологии да стигне до откритието, което се превръща в пазарен феномен и се продава. Така мисля, че затваряме началото и финала на разговора. Изкуството е вечно, както е вечен стремежът ни към нови открития. Не мога да си представя, че ще рисувам, без да се развивам и да мисля за всичко това, преди още да хвана четката. Всеки щрих на платното за мен е едно откритие, така се съхранявам за следващите експерименти.
Русенски военни тренираха за защита при бедствия край...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...