През 2023 г. годишнината съвпада с най-големия християнски празник Великден

На 16 април в България се отбелязва Денят на Конституцията и професионален празник на българските юристи и на съдебните служители, предава БТА. Тази година съвпада с най-големия християнски празник Великден.

На тази дата през 1879 г. е приета Търновската конституция - първата конституция на България след Освобождението от османско владичество.

До 1991 г. професионалният празник на българските юристи се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста. По инициатива на Съюза на юристите в България и с решение на Министерския съвет от 12 март 1991 г. за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи е обявен 16 април. През декември 2010 г. Министерският съвет решава 16 април да е професионален празник на съдебните служители.

Учредителното народно събрание и Търновската конституция

Учредителното народно събрание е свикано в Търново (дн. Велико Търново), за да изработи и приеме Конституция на Княжество България на основание на чл. 4 от Берлинския договор (1 юли 1878 г.) след освобождението на страната от османско иго (1878 г.).

Първото заседание е проведено на 10 февруари 1879 г. (стар стил). и е открито от руския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Заседанията на събранията се провеждат в сградата на стария конак, построена от Кольо Фичето през 1872 г. В първото заседание участват 229 от 231 депутати. От тях 118 депутати са в състава на събранието по право (председателите на губернските, окръжните и градските съвети и на съответните съдилища), 89 са избрани от окръзите на петте губернии (Софийска, Търновска, Русенска, Видинска и Варненска) и 24 депутати са назначени от ръководителя на Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков. За председател на Учредителното народно събрание е избран екзарх Антим I, а за подпредседатели – Петко Каравелов, Тодор Икономов и митрополит Симеон Варненски и Преславски. Основната част от народните представители са от средите на българската интелигенция, преобладаващата част са учителите, а останалата главно лекари, адвокати, публицисти.

На 16 април 1879 г. Учредителното народно събрание приема първата конституция на България, наречена Търновска, която действа до 6 декември 1947 г. и е най-дълго действащата българска конституция. Тя се състои от 169 члена, включени в 22 глави. С нея Княжество България се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство".

В Търновската конституция е записано, че Народното събрание бива Обикновено и Велико Народно събрание. Великото Народно събрание единствено притежава учредителна власт. То има право да променя територията на страната, да извършва изменения в Конституцията, да избира монарх и регенти. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и др. Търновската конституция регламентира прилагането в обществения живот в България на важни принципи, характерни за модерните европейски общества от края на 19-и век. Според нея изпълнителната власт принадлежи на българския княз, законодателната власт се поделя между монарха и Народното събрание, а съдебната власт действа от името на княза. Той е и върховен началник на армията в мирно време и по време на война.

В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме, герб и печат.

Клетвата, която са полагали новоизбраните депутати съгласно Търновската конституция “в едно време, според обредите на вярата си", е следната: „Кълна се во име Единаго Бога да пазя и да браня Конституцията и, при извършването на длъжностите си в това Събрание, да имам едничко пред очи общото благо на народа и на Княза, колкото ми стига разумът и съвестта. Бог да ми е на помощ. Амин“.

Щом се открие заседанието, Народното събрание под председателството на най-стария по години из помежду членовете си, пристъпва веднага към избора на председател и подпредседатели, пише още в първата българската конституция.

Търновската конституция е основен закон на България от 1879 г. до 1947 г., като два пъти – на 15 май 1893 г. и на 11 юли 1911 г., е била променяна и два пъти е спирана от действие - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.). На 4 декември 1947 г. Търновската конституция е заменена от Конституция на Народна република България, известна още като "Димитровска". Промяната е предшествана от референдум, посочват от отдел "Справочна" на БТА.

През 1971 г. е приета нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска, а след демократичните промени, от 13 юли 1991 г. е в сила действащата Конституция на страната.