Мисирки, умрете с достойнство!
- Редактор: Звездомира Николова
- Коментари: 0
Журналистиката отдавна не е това което беше. Да не говорим, че не е и това, което трябва да бъде
Журналистиката умря по неизвестни причини някъде около 2000 година. Наследи я уродливото и отроче – жълтата журналистика. От своя страна жълтата журналистика не се нуждаеше от журналисти, а от журналя. От мисирки. Хора, които не ги е срам да се излагат, да пишат глупости и скришно да броят стотинките, изработени с гнусните си деяния.
По времето, когато журналистиката умря, хората с повече от два неврона в главата се отказаха да се доверяват на тъй-наречените печатни медии.
За това бяха обвинени интернет и телевизията, но никой не потърси сметка на мисирките. Те тихо седяха и си бълваха жълто-кафявата помия и се чудеха защо никой не лапа продукта им като възторжена патка. Така умря и пазарния принцип в този така важен стълб в обществото ни. Журналистиката вече престана да бъде четвърта власт. Тя въртеше магистрални свирки на първата, втората и третата власт и по всичко си личеше, че ѝ харесва. Читателите се отвратиха.
Но и мисирките, както знаем, са произлезли от хората и имат подобни нужди – да се хранят. Мисирките или по-скоро техните крепостни владетели започнаха да ги продават като собственици на публичен дом. Подреждат ги за оглед от клиента и така… Честито.
Сега сме едни двадесет години след описаните събития. По будките се търкалят някакви книжни отрепки, които твърдят че са с многохиляден тираж. Винаги на първа страница е някой недраг от групировката политик, който е нещо си скандално разобличен или окаяна чалгаджийка, закъсала за рейтинг. Медийния секс върви с пълна сила, но е слабо търсен. Порното отдавна е безплатно.
Хората все по-неохотно дават малкото си пари за медийните лай..мети.
На лайнометите обаче не им пука. Те се изхранват с платени любовни услуги. И така ще бъде, докато любовта или парите свършат.
От вчера цъфти някакъв скандал против журналистиката. Не, бе. Грешка. Това не е против журналистиката, а в нейна памет. В името на всички безславно загубили работата си, прогонени и непожелали да въртят гюбеци за пари журналисти. Това е в името на честността. Защото не можеш да живееш на чужд гръб срещу услуги. Ако се чудите, чии е този гръб и чии са тези пари, това са пари откраднати от нас – читателите.
Затова, мисирки, не се газирайте. Не надавайте вой, а приемете съдбата си. Вие не умирате сега. Умряхте преди двадесет години. Идете си тихо и се опитайте поне това да е достойно. Вече и на панихида нямате право.
Амин.
Емил Йотовски, Novini.bg
Драгомир Драганов настоява за спешен основен ремонт на Дунав...
МОН предлага да има повече студенти по здравни грижи и...
Опашка от желаещи да видят Панагюрското златно съкровище се...
Строителна фирма остави "Здравец Изток" без вода
Шофьор избяга след гонка с полицията в Русе