Никой не изрича единственото напътствие, което гарантира живота в превозно средство: коланът!

Изтекли са 20 години от трагедията в река Лим, когато се удавиха 12 дечица, пътували в автобус на връщане от екскурзия.

В отговор бяха забранени екскурзии за деца в тъмната част на денонощието. Не беше обаче категорично и завинаги разпоредено всички деца винаги да пътуват задължително със закопчан колан на седалката.

Това не е тема и днес.

Преди година, в почти идентична на нашата ситуация, попаднаха деца в Германия. До едно всички деца в автобуса оцеляха, закрепени по седалките с колани.

Ако трагедията в Лим се беше случила посред бял ден, жертвите отново щяха да се случат, защото телата щяха да полетят във всички посоки и тези, които не са се удавили, вероятно щяха да са премазани под тежестта на други тела.

Само за последната година всички смъртни случаи не деца в автомобилни произшествия, както и всички тежки травми - счупени черепи, разбити челюсти и лица, са в резултат на липсващи детски столчета и липсващи колани.

За пореден път си спомняме трагедията от Лим, хора споделят мъката и болката, но никой не желае да изрече единственото напътствие, което гарантира живота в превозно средство: коланът!

От 20-те загинали в автобусната катастрофа край Своге, нито един пътник не е бил с колан.

При катастрофата на "Тракия" край Вакарел загинаха 6 човека - тогава автобусът беше просто полегнал на една страна. Да, отново никой не е сложил колан.

Само преди няколко дни видях от паркинга на супера да потегля автомобил и майка на предната пасажерска седалка държеше в скута си детенце на около 2-годинки, право между краката й, ядящо нещо. Какъв е шансът някой да убеди това семейство, че коланът служи за нещо?

За необратимите неща в живота е нужна само една секунда. И тя е завинаги необратима. И животът не се връща.

Иначе у нас "всеки сам си преценя".

Лияна Панделиева