Първата копка за Национална детска болница у нас е още през 70-те години на миналия век

„Беше прието решение за преструктуриране на болница „Лозенец“ в педиатрична“, каза на 30 ноември 2018 г. тогавашният здравен министър Кирил Ананиев.

Болница „Лозенец“ няма да е детска, но няма да е и правителствена.

„Взехме решение. Стартираме догодина“, каза от своя страна Бойко Борисов на 19 декември 2018 г. А около година и шест месеца по-късно посочи, че „скелето на старата сграда ще бъде съборено“.

„Преценихме, че най-правилно е да реорганизираме болница „Лозенец“ в педиатрична“, коментира темата в края на 2012 г. тогавашният служебен здравен министър Стойчо Кацаров, цитиран от bTV.

След това обаче неговият наследник на поста – проф. Сербезова, временно спря сливането на болница „Лозенец“ и съществуващата детска болница в София. Тя остана в стола на здравен министър само 7-8 месеца, а служебният здравен министър отново промени курса.

„Окончателно е избран най-подходящия терен за детска болница. Теренът е около 40 декара и се намира в Горна Баня“, заяви д-р Асен Меджидиев в началото на ноември 2022 г.

Годините се сменят, терените се сменят и политиците се сменят, но постоянен остава въпросът: „Кога?“.

Всяка година в България се раждат все по-малко деца. Страната ни е на първо място в Европа по детска смъртност. И е единствената в Евросъюза без Национална многопрофилна детска болница.

Да си родител в България е трудно. За Лилия липсата на детска болница е голям проблем. Тя е майка на две деца, едно от които е с хронично заболяване.

Многократно се е сблъсквала с проблемите на детското здравеопазване. Най-ярко обаче си спомня един случай отпреди шест години. Тогава заедно с детето си тя преминава през няколко болници – в две от които я отпращат у дома. Спасяват дъщеря ѝ в третата – със спешна операция.

„Дъщеря ми беше с преплитане на червата – перитонит. И всъщност часове са делели моята дъщеря от фатален край. Те я спасиха. Но много ми се искаше, когато обикалях от болница на болница, да има едно място, в което да си заведа детето, да има достатъчно специалисти, за да могат да я поемат, да направят съответните изследвания“, споделя Лилия.

Момичето е и с епилепсия. Майка ѝ казва, че следи състоянието ѝ в общо три болници.

„В повечето болници децата се стряскат. Дори Александра, която трудно разбира външния свят, се потиска – това предизвиква при нея тревожност и паника. При Катрин го има същото. Винаги съм нащрек при всяко едно потичане на носа или закашляне на детето. Страхувам се да не стане нещо по-сериозно. Ако потърся спешна помощ, се страхувам дали тя ще получи адекватното лечение“, казва още Лилия.

Същите проблеми стоят и пред самите лекари. Педиатрите са категорични – най-големият проблем остава липсата на Национална детска болница.

„Скоро имахме бебе с тумор, което беше попаднало на правилното място – детската хирургия. Но туморът нарастваше, трябваше спешно да започнем предоперативна химиотерапия. Колегите не можеха да го направят и то трябваше да бъде преведeно при вас. В първите дни на обгрижването на това дете бяха включени три клиники – нашата, детската хирургия и интензивната педиатрия“, обяснява доц. Боряна Аврамова от ИСУЛ.

Недостигът на лекари и най-вече на медицински сестри е друг проблем в системата. В детската онкохематология на ИСУЛ се лекуват половината от децата със злокачествени заболявания у нас. Доц. Аврамова казва, че клиниката е била на ръба да затвори именно заради липсата на медицински сестри. Заради същия проблем от две години не правят и трансплантации на стволови клетки – дейност, която в болницата развиват от 1996 г.