Ех, как ми се иска понякога да има повече "стаи за почивка"!
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Коментар на Светослав Иванов за гласуването като пътуване из бъдещето ни
Дами и господа, тази седмица станахме свидетели на едно разкритие, което накара мнозина да се усмихнат. А на хора като мен, да ви кажа, ми направи много добро впечатление.
"Стаята с леглото и умивалниците" в сградата на "Автомагистрали" не била стая за "първа сексуална помощ", както беше интерпетирана темата от някои, а стая за първа "медицинска" помощ.
Язък! - биха казали мнозина от нас. И с пълно право.
Тъкмо да дадат добър пример, как едно дружество трябва да се отнася със служителите си и техните човешки нужди и веднага да отрекат, че леглото, душа с масажор са в помещение за други нужди, но по-скоро за болежки и тегоби, отколкото разтуха и радост за душата и тялото.
Ето заради такива работодатели българските работници не са щастливи. Значи направили стая на седмия етаж, уж за медицински цели, пък вътре - шоколадови бонбони. Ако на някого му падне кръвното, да може да се подслади. Ами ако му се вдигне? Пак в стаята.
На този фон се развиха събитията от предпоследната седмица преди вторите по ред предсрочни парламентарни избори. Във фейса ври и кипи, цените почти на всичко се вдигат, задава се инфлация, малцина искат да се ваксинират.
Политиците са се снишили и очакват да се окъпят под душа на народна любов или омраза, а голяма част от хората чакат годишната си отпуска, за да си починат малко от врявата около тях. Защото не трябва да забравяме, че важните са гласоподавателите, тоест - ние. А не кандидатите.
Ако се колебаем дали да гласуваме, мисля си, че трябва да го направим. За когото и да е, но да го направим, за да продължим напред.
Защото гласуването е като пътуването из страната - има прави участъци, но и много завои. Нови пътища, но по старите пълно е с дупки и пропадания. Все някой нещо ремонтира и трябва да го заобиколиш. Пазиш се от безразсъдните и дори понякога трябва да спреш за малко. Псуваш, след това се смееш. Но очите ти са на четири. Накрая - все пак стигаш. И се питаме - как пътува? И половин час си разказваме какво ни се е случило по пътя.
Луд в насрещното. Някой ти примигвал на магистралата. Спрял си на бензиностанцията, а там пак вдигнали горивото. Свирнал си на момичетата покрай магистралата, те са ти махнали. Детето те питало - кои са тези какички? Нещо през ауспуха ти изпушило. И главата ти изпушила.
Но все пак, следващата неделя се задава още една малка спирка от дългото пътуване, наречено живот в България. Трябва да намалим, за да продължим. По кой път - ще реши всеки от нас. Крив ли е, прав ли е, ще видим после.
Така пътят продължава и след 11-ти юли. Надявам се да продължим със загасени аварийни светлини. Напред, по добре познатата българска реалност, в която винаги стигаме. След много завои, перипетии, нерви и препятствия.
Ех, как ми се иска понякога да има повече "стаи за почивка". От пътя тук, да не си помислите, че от друго?
Драгомир Драганов настоява за спешен основен ремонт на Дунав...
МОН предлага да има повече студенти по здравни грижи и...
Опашка от желаещи да видят Панагюрското златно съкровище се...
Строителна фирма остави "Здравец Изток" без вода
Шофьор избяга след гонка с полицията в Русе