Всеки трети българин ще бъде над 65 г., колкото трябва да стане пенсионната възраст според сегашните законови правила, през 2060 г. Затова държавата е готова с националната стратегия за активен живот на възрастните за 2019 - 2030 г.

Една от целите на правителството е хората да продължат да работят и над 65 г. Учене през целия живот, гъвкаво работно време и стимулиране на селския туризъм като заетост за хората над 55 г. са сред другите мерки. Държавата планира и създаването на фермерски пазари, на които възрастните да продават единствено собствена продукция, пише 24 часа.

Едва 9% от хората между 65 и 69 г. в България продължават да работят, докато в Естония този процент е 26,5, а в съседна Румъния стига 19,2.

“У нас минималната и средната работна заплата растат с около 10%, а пенсиите - с 5,7% , като доходите на пенсионерите изостават. Това е причината стратегията да насърчава хората да останат на трудовия пазар по-дълго, ако искат, и да няма дискриминация”, обясни Теменужка Златанова, началник на отдел “Демографска политика” в социалното министерство. В Смолян на 100 излизащи от трудовия пазар влизат едва 37 души, като средно за страната са 64-ма. Именно тази липса на млади работници, които да заместят пенсиониращите се, е причина да се търсят резерви във възрастните хора.

За разлика от водещите държави в ЕС, където заетостта в групата 60-64 г. е над 50% , в България са 44,5 на сто при мъжете и 27,3% при жените.

“В новия период на Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси” една от важните теми трябва да бъде възрастната работна сила, защото няма млада. Защото българските работодатели през следващите 20 г. ще работят с по-голям дял възрастни. Единият вариант е с европейски средства да се финансира частично плащането на осигуровките или данък общ доход на възрастни, които са ментори”, обясни бившият социален министър и сегашен ръководител на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.

Той обясни, че до 5 г. се очаква да се пенсионират около 40 000 учители, като част от тях могат да обучават новите си колеги. Нейков цитира и анализи на Световната здравна организация, че се очаква половината от родените след 1 януари 2018 г. да доживеят 100 г.

“Днешните 65-годишни са като вчерашните на 40-45 г. Бабите не са това, което бяха”, каза още Нейков. Той е категоричен, че възрастните не само могат да помогнат в кризата с работните места, но и че те имат най-голям принос към осигурителната система.

По данни на Националния статистически институт в края на 2017 г. лицата на 65 и повече години са 1 481 908, или 21% от населението в страната. Всеки трети възрастен българин живее на село.

Едва 1,9% от възрастните у нас спортуват, докато средно в Европа физически активните са 10,7%. Достъпът на възрастните хора до информационни и комуникационни технологии и интернет е 22% при 50 на сто в останалите страни от ЕС. Заради това се обмислят дори курсове за IT ограмотяване на възрастните.

Половината от хората над 55 г. пък са с лошо психично здраве, докато в ЕС 63,9 % в тази категория казават, че са в добро. Голяма част от хората над 65 г., запазили способност за самостоятелен живот, страдат от сериозни здравословни проблеми. Влошава се общото състояние на тези, които постъпват в специализирани институции. За да се справи с проблема, държавата предлага групи по самопомощ - здравите възрастни да обгрижват връстниците си, които са болни и безпомощни.

На последно място в ЕС сме по брой възрастни, които участват в обществото. То можело да бъде насърчено чрез създаване на повече възможности за доброволчество и гражданско участие.