Даниел Кънчев: Счупих шест гипсови глави на Дякона
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Потроших и гипсовия му макет с тесла, докато не направих най-добрия, сподели скулпторът Даниел Кънчев, който извайва 3-метровия паметник на Васил Левски в Русе.
Монументът трябва да бъде открит на 18 юли за 183-ата годишнина от рождението на Апостола в Парка на възрожденците в Русе. Той ще бъде изцяло от бронз, а заедно с постамента ще се извисява на близо пет метра височина. Кънчев е на финалната права с изработката на гипсовия макет на Дякона, проекта за който талантливият творец спечели в екип с архитект Силвия Славова в конкуренция с още десет проекта. Какво е да работиш по 12 часа на ден една година без почивка по монумента на Левски, през какво емоции, сътресения и тежки моменти е преминал Даниел Кънчев и какво го е измъквало от тях, за да достигне най-добрия завършен образ на Апостола на свободата - четете в интервюто на скулптора за България днес.
- Г-н Кънчев, каква е емоцията и усещането да изградите 3-метров паметник на Васил Левски?
- Вече съм почти готов с гипсовия макет на монумента и до две седмици трябва да го предам в завършен вид на леяр, който да го излее от бронз. Образът на Левски за мен е една икона, както и за всички българи. Всичко това мен ме обременява като изпълнител на този проект.
- Във визията на макета виждаме, че Апостола е прав, в четническа униформа и със сабя в една ръка. Прилича досущ на негова фотография от Букурещ. По тази снимка ли се ръководихте при изработването на модела?
- Снимката е от престоя му в Първата българска легия. Ръководих се от нея дотолкова, доколкото да съобразя времето, в което се е намирал, и да мога да го пресъздам в онова бурно революционно време.
- Като творец как искахте да пресъздадете Дякона - с героична и доблестна осанка, с високо вдигната глава и поглед, вперен в безкрайността и свободата ли, силен, непоколебим и горд? Защото това лъха от снимките на проекта.
- Да, абсолютно така беше.
- Колко време ви отне изработката?
- Една година работех сам без почивен ден. Няма Коледа, няма Нова година, няма събота и неделя. Натрупаха ми се много нерви и лични терзания.
- Защо? Срокът ли ви притискаше или нещо друго?
- Срокът си е срок и той е ясен. Но как да предам нещо в завършен вид, когато духът, който исках да му дам, не се получаваше. Отделно минахме през цялата бюрокрация на разрешителни и документи от всички институции по пътя. Но пък благодарение на всички процедури срокът се удължи и успях да се справя. До 18 юли, когато ще честваме 183 години от рождението на Апостола, всичко трябва да бъде готово и паметникът да бъде открит.
- Какво ще бъде изписано върху монумента?
- Годините на раждане и кончината на Дякона, и неговият подпис.
- Чувствате ли се удовлетворен след всичко, което преживяхте?
- Моя детска мечта беше да направя паметник на Левски. И сега времето ще покаже дали съм се справил добре или не. Дори не мога да си представя какво е било в съзнанието на Апостола да захвърли расото и дяконските одежди и да хване пътя из цяла България да създава тайни революционни комитети. И колкото отчаян да е бил да е продължавал каузата си. И когато трябваше да пресъздам този борбен, бунтовнически дух в скулптурата и не успявах, нещата ставаха страшни.
- Имаше ли моменти на отчаяние и депресия?
- Абсолютно. Добре че имах близък приятел покрай мен и жена ми не ме закачаше за нищо вкъщи и ме търпеше. Ставам сутрин, отивам в ателието и работя 12 часа. Връщам се, лягам и на другия ден пак така.
- Кога беше най-тежкият момент?
- Периодът септември-октомври 2019 г. Тогава нещата просто не ми се получаваха, взех една тесла и счупих гипсовия макет. После го започнах наново. Извървях своята голгота, за да мога да отговоря на хората какво съм искал да кажа аз като творец в скулптурата, когато те я погледнат.
- Кое ви спаси в този момент?
- Знаете ли какво е всеки ден да дълбаете с длетото, да дълбаете по лицето и то все да не се получава? Счупих шест гипсови глави на Дякона, докато не извая най-добрия му образ. Тогава дойде януари, застудя и не можеше да се работи. Дадох си почивка и след време, като се върнах отново, успях да намеря себе си и онова, което търсех.
- Имаше ли сълзи?
- Имаше и сълзи, и плач и какво ли още не в тази една година работа по паметника.
- Споделяхте ли на някой преживяванията си?
- Няма на кого да споделям. Само на жена ми, тя е художничка. Но пък удовлетворението от свършеното през цялото време е неизмеримо.- Заслужаваме ли българите Левски сега?
- За мен не. Народът се е превърнал в овца, която ходи накъдето й каже някой отгоре. Не виждам кой защитава този трудов народ. Просто няма диалог. Явно трябва да дойде един нов Крум с Крумовите закони и нещата ще се оправят.
Всички държавни университети спират работа в знак на протест
„Закъсали“ измамници на магистрала „Тракия“ обират шофьори
Пет бременни жени от Русенско се имунизираха срещу коклюш
Пет бременни жени от Русенско се имунизираха срещу коклюш
Пет бременни жени от Русенско се имунизираха срещу коклюш