Брутален убиец излезе на свобода
- Редактор: Симона Георгиева
- Коментари: 0
Пуснаха касапина Алберто Йорданов!
Бруталният килър бе освободен от килията си в затвора в Бобов дол, където изтърпяваше 20-годишната присъда за зловещото убийство от ревност на неговата приятелка.
Преди броени дни Йорданов е стегнал багажа и е напуснал един от най-мрачните пандизи у нас. Алберто не е заминал за вкъщи, а е настанен в затворническото общежитие в дупнишкото село Самораново. Там престъпникът ще доизлежи последните си няколко месеца от присъдата.
Новината съобщи друг затворник от тюрмата в миньорския град - Красимир Мутиев, който излежава присъда от шест години и половина затвор за въоръжени грабежи над гръцки бизнесмени в района на Гоце Делчев, предаде "България Днес".
Той е категоричен, че Йорданов е бил трън в петата на администрацията. Водил е много дела, с които постоянно е бил изкарван навън по съдилищата и си е спечелил черна слава сред ръководството на затвора, а решението един пандизчия да млъкне не било трудно.
"Беше завел над 20 дела срещу администрацията. Също беше и свидетел по мое дело. Привикаха го, казаха му да не свидетелства за мен и го изкараха на работа в столовата. А по-късно го преместиха в Самораново", разказва Мутиев.
За делата призна пред вестника и самият Алберто Йорданов, преди да напусне затвора в Бобов дол.
"Пречат ми да се развивам и ресоциализирам. Завел съм дело за морални щети с иск за 30 000 лева. Съдя ги, защото искам да изчистя името си и да не бъда третиран по по-различен начин. Обществото скоро трябва да ме приеме. Но с мен никой не работи и не ме социализира", твърди Йорданов.
Много по-зловеща и ужасяваща е неговата изповед за бруталното убийство. Хладнокръвният килър закла от ревност приятелката си Любомира през далечната 1989 г.
"В желанието си да я накарам да млъкне я наръгах с нож в корема. Пак продължи да вика и да стои права. Викам си: "Боже! Това не е нормално! Това не е тя!". Втори път я наръгах в сърдечната област, пак с ножа. Задави се малко, но остана на крака и продължи да вика. Третия път го забих в сърцето й и там го оставих."
Историята на Алберто е изпълнена с много кръв, опити за самоубийство и драматизъм, от които побиват тръпки.
Всичко започва през 1987 г., когато младият мъж от Кюстендил се влюбва в красивата Любомира. Между тях пламва любов и двамата заживяват заедно. Родителите на момичето обаче сa против връзката им.
Следват множество събирания и раздели, а напрежението между тях нараства неимоверно. Алберто посяга към алкохола и хазарта. Губи всичките си пари, разделя се дори и с дрехите и техниката си. Гневен, обезверен и замъглен от ревност, на 6 март 1989 г. взима касапски нож и заедно със свой приятел тръгва към квартирата на Любомира. Не го спира дори условната му присъда от година и четири месеца за незаконно притежание на оръжие, намирайки се още в изпитателен срок.
"Взех ножа, тя се опитваше да го изтръгне и ме хапеше по ръцете. Всичко стана много бързо. Крещеше, беше като филм на ужасите. Изпаднах в някакво странно състояние, може би раздвоение на личността", споделя Йорданов, след което пробол изгората си в сърцето.
Според специалисти килърът намушкал Любомира не три, а цели 22 пъти, преди да избяга и да се скрие в мазе в квартал "Подуяне".
Той има дарба да рисува и с това обмисля да си изкарва хляба навън.
"Спечелил съм първо място на конкурс между всички затвори. Приятели са ми предлагали да ми отворят ателие в Милано, Берлин, Пловдив и студио за татуси. Тук, в затвора, правя, имам и каталози. Най-често затворниците си поръчват татуировки на жените и децата. Мони Гробаря има погребална фирма във Варна и ми предлага да изчуквам надгробни камъни. Ще се справя", крои планове килърът.
"Обичам я, няма да си го простя"
Единственият близък човек сега е майка му, която 13-а година живее в Италия. Когато излезе на свобода, Алберто със сигурност ще посети и сина си в Чехия.
Признава, че горчиво съжалява за убийството.
"Никога няма да си простя и винаги ще я обичам. Много съжалявам за стореното. Извинявам се на майката и бащата за гибелта на дъщеря им. Бих искал да поговоря с тях, но те няма да желаят. 2-3 пъти се случва годишно да я сънувам. Но този грях няма как да се изчисти", казва Алберто Йорданов.
Драгомир Драганов настоява за спешен основен ремонт на Дунав...
МОН предлага да има повече студенти по здравни грижи и...
Опашка от желаещи да видят Панагюрското златно съкровище се...
Строителна фирма остави "Здравец Изток" без вода
Шофьор избяга след гонка с полицията в Русе