Без нито един скандал: Най-после добра развръзка в България
- Редактор: Звездомира Николова
- Коментари: 0
Никой не тропа по масата, нито един скандал. Спокойно, делово, прагматично. В България най-после се задава благополучна развръзка: коалицията изглежда сигурна
Коментар от Ясен Бояджиев за Дойче Веле
Една трудна година, изпълнена с перипетии и безплодни политически бури, завихрили цели три парламентарни избори, изглежда ще завърши мирно и тихо - с мнозинство в парламента и редовно правителство. Това сочат знаците, дадени от завършилия първи кръг от коалиционните преговори.
Ще е голяма изненада, ако не се случи
Сега мнозина с основание повтарят известното правило, че „нищо не е договорено, докато всичко не е договорено”. Защото, поне на теория, задачата наистина изглежда трудна - цели четири партии (две от които са всъщност коалиции) трябва да намерят сглобката помежду си. И защото, поучени от досегашния български политически опит, можем да предположим, че по този път има подводни камъни.
Е, може би е рано преговарящите да се заричат за пълен 4-годишен мандат. Но въпреки това, струва ми се, вече може да се каже, че коалицията изглежда „изрисувана”. И че ще е много голяма изненада, ако не се случи.
Въпрос на оцеляване
Основният аргумент в полза на този извод се набива на очи. Всеки от участниците ужасно се страхува от провал на преговорите - и най-вече от това самият той да не се окаже в очите на избирателите виновник за този провал. Защото ясно си дават сметка, че на фона на всеобщата умора от досегашното безсилие и в контекста на всеобщите очаквания за (най-после) благополучна развръзка, политическото оцеляване на всяка партия е неотменимо свързано с успеха на това начинание.
На всичко отгоре никой не може да се отметне, защото коалицията е невъзможна без която и да било от тези партии (гласовете няма да стигнат, а и „резервната скамейка” е празна). Това обстоятелство, впрочем, прави участниците до голяма степен равнопоставени, което също е гаранция за успех.
И с камери, и без камери
Показателен за характера на преговорите е и фактът, че дори камерите и прякото излъчване, които обикновено водят до емоционални речи, лозунги и взаимни нападки, в случая имат точно обратния ефект - всички бяха по-скоро спокойни, делови и прагматични.
Разбира се, във финалните етапи от преговорите (лидерските срещи по нерешените въпроси и определянето на бъдещите министри) вероятно ще е по-добре камерите да бъдат изключени. За да се даде на всеки простор за отстъпки, без да се притеснява от погледите на партийните си фенове.
Заобикаляне на спорните въпроси
И така - никой не се заяжда за миналото, всички гледат в бъдещето. Никой не тропа по масата, нито един скандал. Никой не акцентира върху различията, всеки изтъква колко много са разбирателствата, колко „огромна” е близостта. За разлика от друг път сравнително малко са и идващите отстрани критични, провокативни, разколебаващи изявления.
Показателен е начинът, по който бяха отложени, заобиколени и преодолени парещите въпроси и несъвместимостите. Как например БСП успя да предложи формулировка за ядрената енергетика, без дори да спомене името „Белене”. А най-„острата” реплика, която чух, бе шеговитият въпрос на Мика Зайкова по повод прекомерните социални въжделения на социалистите: "Извинете, но става въпрос за бюджета на Съединените щати ли?".
Преговорите бяха широки и подробни като тематичен кръг и предвидени реформи. От друга страна - не прекалено детайлизирани. Така че има шанс да помогнат за поставянето на здрава основа за бъдещата коалиция в програмно отношение - достатъчно широка, плътна и гъвкава. Оптимистично е и засвидетелстваното намерение за бъдещо включване на по-широк кръг експерти и професионални общности, които да направят планираните реформи по-реалистични и ефективни.
Защо ни беше цяла година
Това е нов за българската политика стил на публичност, диалогичност и прагматичност. Ясно е, че за него бяха нужни ново съотношение на силите, нови играчи и най-вече нови мандатоносители-модератори.
И все пак остава въпросът: защо ни бяха цяла година и цели три избора, защо трябваше да стигнем до този резултат по толкова заобиколен и труден път?
Както се казва в стария виц: „Оти ги ручааме жабетата?”. Дано поне поуката да е разбрана.
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...
Защо капачките на някои пластмасови бутилки са закрепени към...