10-те основни понятия от речника на социалистическия стопаджия
- Редактор: Кристиян Великов
- Коментари: 0
Някога, преди години, датата 9-и септември беше смятана за най-тържествената в родния празничен календар. Всъщност събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След промяната от 1989 г. обаче събитието е определяно като „военен преврат“. Едно е сигурно – след тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста (Рим – Берлин – Токио) и попада в съветската сфера на влияние.
Днес, без да търсим пряка връзка с датата, мисловно ще се върнем 30-тина години назад. Във времената, когато купуването на цветен телевизор ставаше със записване и чакане на опашка, а единственото средство, с което миехме съдовете си, се казваше „Веро“. Тогава, когато лепилото беше „Рила“, пастата – „Поморин“, а цигарите – „Слънце“. Лили Иванова бе късо подстригана млада брюнетка, Георги Димитров красеше 10-левовите банкноти, а билетчетата за градския транспорт струваха само 6 ст. Забавен спомен оттогава със сигурност биха събудили правилата на чавдарчето, новобранският списък с най-необходимите предмети или програмата на телевизията от 80-те… Ние обаче ви предлагаме още 10 основни понятия от речника на социалистическия стопаджия, пише "10-те най".
1. Първа програма – това е основната от двете програми на Българската телевизия. Първото й предаване е прякото излъчване на ноемврийската манифестация от площад „9 септември“ (днес „Александър Батемберг“) през 1959 г. На 26 декември 1959 г. е официалното откриване на Българската телевизия. През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1974 г. започва дейността и на Втора програма. През годините този телевизионен канал дава предимство на културните програми и авторските предавания.
2. Работническо дело – вестникът на социализма. Макар и да имаше още няколко, „Работническо дело“ гарантираше пълната истина. Вестникът излиза от 1927 до 1990 г. и усилено критикува правителствата на буржоазните партии, пропагандира идеите на БКП, обявява се за приятелски отношения със СССР и против въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия. Именно на страниците на „Работническо дело“ е публикувано възванието на Георги Димитров за създаване на Отечествен фронт (ОФ) и платформата на самия ОФ. След 9-и септември вестникът активно поддържа властта на БКП и става нейна основна пропагандна трибуна.
3. Дънки „Панака“ – най-популярните родни дънки от времето на соца, алтернатива на вносните марки. „Панака“ носят древното наименование на реката Златна Панега, която тече в близост до старата фабрика на „Панака“ в гр. Луковит. Въпреки модния възход на дънките по света, в онези години „Панака“ съхрани работническия си дух. Дънките „Панака“ бяха непретенциозни, здрави и достъпни. Това превърна „Панака“ в най-известната българска дънкова марка на времето, и в една малка тайна на световната мода.
4. „Не се сърди човече“ – соц варианта на капиталистическото „Монополи“. В действителност тази класическа настолна игра е създадена още през 1914 г. от Йозеф Фридрих Шмит. Подобна е на играта „Пачиси“, създадена около 500 г. пр.н.е. в Индия, където все още е считана за национална игра. Играе се със зар и цветни комплекти пионки върху табло с полета, разположени във формата на кръст или кръг. Върху редицата са отбелязани стартовите и финални полета („кошарки“) за пионките от съответен цвят.
5. Хладилник „Мраз“ – истинска класика на социалистическото домакинство. Здрав, шумен и много ценен приятел за кухнята на всяка българска жена. Проблемът му беше, че за да го размразиш трябва да си отделиш половин почивен ден и куп хавлии, но пък след тази тежка процедура този мил другар бе готов да замразява с пълна сила поне през следващите 15 дни.
6. „Мъжът и жената интимно“ – истината за секса по онова време. Учебник, помагало е единственото легано „порно“ от онези времена. „Сексуалността в никакъв случай не е най-важното в нашия живот. Изоставим ли я обаче да вилнее без контрол, тя унищожава дълбокото съдържание и смисъла на нашето съществувание. Ако я ограничаваме прекалено или я обременяваме с представи за греховност, тя повяхва и ние се лишаваме от много красота и възвисяващи преживявания. С други думи: сексуалността трябва да намери своето място в цялостния живот. Нейното значение за доброто самочувствие е различно за различните хора и зависи от индивидуалните им нужда. Не е правилно обаче само от тези разлики да се извеждат морални норми.“ А това е само част от предговора…
7. Детмаг, нармаг, хоремаг – това са съкращения за различни магазини отпреди 1989 г. Детмаг е детският магазин, а нармаг е народният. Особено впечатляващ обаче е хоремагът. Това е хотел, ресторант и магазин в едно, плод на възприетата от Съветския съюз практика на звучно съкращаване. Хоремагът е продължение на традицията на странноприемниците от миналото, предлагали подслон и храна с търговски интерес. Обикновено функцията „хранене“ е най-добре развита и затова в разговорния български хоремаг е синоним на кръчма. На практика обаче терминът не се използва в първоначалното му значение и в даден контекст може да има лек негативен оттенък – „не е ресторант, а е хоремаг“ (от всичко по малко).
8. „Кучешка радост“ – тава се наричаха варените наденици, в чиято изработка родните колбасари не влагаха много старание, а рецептата им беше скромна – малко месо, повече сланина и няколко подправки. Изненадващо е, но има хора, които и до днес твърдят, че това са едни от най-вкусните месни продукти, които са опитвали някога.
9. ВЕФ – едва ли в годините преди 1989 г. в България е имало средностатистическо семействно без ВЕФ. Това е съветска марка (латвийски) радиоприемници, изключително разпространени у нас по времето на комунизма. По-същество ВЕФ-ът има много функции – радиоприемане във всички обхвати, самоотбрана, че дори и украса на селски къщи.
10. Одеколон „Тройной“ – този същински дар от боговете, представлява еликсир, съдържащ етерични масла, тройно-дестилиран етилов алкохол и малко изкуствени оцветители. Прилагането на продукта бе свещен ритуал за всеки мъж. Умерено количество одеколон „Тройной“ се изсипва върху дланта, а след това с бързи и премерени движения се нанася върху прясно избръснато лице с помощта на шамаросване и втриване… Виковете от агонизираща болка, показват единствено как мъжки всеки нашенец се справя с болката от интервенцията. Много важно! Нанасянето на одеколона се извършва пред огледалото, само по „пешкир“, увит около кръста.
Сашко от Перник се изгуби отново
Драгомир Драганов настоява за спешен основен ремонт на Дунав...
Строителна фирма остави "Здравец Изток" без вода
Шофьор избяга след гонка с полицията в Русе
40% от българите не са прочели нито една книга през 2023...