Това е една истинска перла на българската инфраструктурна комедия

Ако някога сте се чудили каква е най-добрата илюстрация на българската инфраструктурна трагикомедия, ето я: за да пътувате между двата крайдунавски града Русе и Видин, най-бързо ще стигнете ако изберете... маршрута през Румъния. Това вече не е някаква инженерна шега, а суровата действителност за хиляди българи, които открихат, че чуждите пътища са по-бързи от българските.

Според данните от навигационните платформи, маршрутът през Румъния отнема около 4 часа и 36 минути, докато вътрешният български маршрут през Плевен изисква минимум 5 часа и 7 минути. Разликата от половин час може да не звучи като нещо грандиозно, но тя разкрива по-дълбоката драма на Северна България – региона, който въпреки милиардите европейски инвестиции, продължава да изостава с десетилетия.

Хемус – историята на едно 50-годишно строителство

Причината за този абсурд лежи в провала на най-важната транспортна ос на Северна България – магистрала "Хемус". Започната през далечната 1974 година, тя трябваше да свърже София с Варна и да стане гръбнакът на северна България. Половин век по-късно обаче магистралата си остава мечта в разкъсани отсечки.

"Ако това мнозинство има възможността да изкара пълния 4-годишен мандат, планираме през 2029 г. АМ „Хемус" да бъде пусната напълно в експлоатация", заяви наскоро министър Иван Иванов. Това означава, че дори при най-добрия сценарий, магистралата ще бъде завършена чак през 2029-2030 година – над 55 години след започването ѝ.

Шенген като неочакван "бонус"

Иронията се задълбочава с влизането на България в Шенген зоната през януари 2025 година. Отпадането на граничните проверки по суша направи румънските пътища достъпни без никакви формалности, превръщайки ги в де факто алтернатива на българската пътна мрежа.

Така България стана първата страна в ЕС, чиито граждани пътуват по-бързо между собствените си градове, като минават през съседна държава. Този абсурд прекрасно илюстрира състоянието на инфраструктура в Северна България– место да свързва, тя принуждава хората да търсят обходи.

Милиардите, които не стигат

Данните показват, че за Северна България са планирани инвестиции от 3,928 милиарда евро до 2027 година. Към средата на 2025 година обаче са усвоени едва 1,59 милиарда. Проблемът не е в липсата на пари, а в неспособността да се изпълняват проекти навреме и качествено.

Северните региони продължават да са в топ 10 на най-бедните в ЕС по БВП на глава от населението. Докато в същото време румънската инфраструктура се развива с по-високи темпове и предлага по-добри връзки дори между български градове.

Ето така България стига до парадокса, при който собствените ѝ граждани предпочитат чужди пътища, за да се движат в рамките на собствената си страна. Това е най-болезнената илюстрация на това къде точно изостава Северна България – и колко още ще чака.