Вие познавате този човек, а може би дори го обичате.

Ходили сте заедно на планина, играли сте на зарове, носил ви е децата на конче.

Работел е нещо обикновено, но готино. Не се е интересувал особено от политика и макар да се е подразбирало, че също като вас знае "Аз съм българче" и си обича боба и мусаката, това изобщо не е най-важното, което може да каже за себе си.

През 1989-а година сте се зарадвали заедно, може би дори сте пили, после може да сте поскачали на различни митинги, ама бързо сте се сдобрили, защото политиката не заслужава такива драми.

През 1996-а и неговите спестявания са се стопили като вашите, а през 2006-а е останал без работа. И двете е посрещнал сравнително весело, защото си е такъв.

Ще ви разкаже три анекдота как се е опитвал да прави кекс без яйца и още три – какви неща е пробвал да работи и в какви ситуации е попаднал. Жена му е на същия хал, малко по малко остаряват и не могат да си поддържат къща на село, където да расте това-онова; бабите са починали.

Децата, за които през 1989-а година са казали: "Е айде, за тях поне ще е друго" и които са тръгнали да учат с убеждението, че като са умни и кадърни, и сега като няма политически пречки, ще постигнат смайващи успехи, в крайна сметка завършват и почват да работят нещо скромно и никакво, за малко пари, после друго и трето.

Или не могат да си намерят работа по специалността. Или заминават. Този човек още се шегува, ама някак си по-нарядко и вяло. Вече остарява. От десет години не е имал истинска работа. Не се надява на нищо освен да успее, все пак, да се пенсионира.

Този човек е престанал да чете отдавна.

Защото вечер е уморен, защото случайните му срещи на случайните му работи са показали, че образованието по-скоро ти пречи, ако искаш да се разбираш с хората там.

Лъгал е, че е среднист. Вечер се мята на дивана и гледа телевизия, като си поставя за цел да види новините, за да знае все пак какво става. Иначе предпочита мач или някой филм или шоу със смешки, все едно.

Ако седнете в този момент до него и му разкажете нещо от личен опит, ще ви повярва. Дори да е по тема, която е нова за него, като тази за бежанците например.

Той не ги е виждал, ако вие кажете – ей на, аз бях там, запознах се с този и този, съвсем нормални хора, има един михлузин, ама то де ли няма – добре, това го казвате вие, затова го приема.

Само дето не сте до него, най-вероятно пие сам (по малко).

И когато по телевизията излезе познато лице да каже, че тези и тези пришълци са опасност, той приема и това на доверие, защото това лице го познава, макар и от екран, пък и по новините са казали неща, които са го обезпокоили – за атентатите във Франция, за площада в Кьолн, за войни и болести. Какво ще стане със страната му?

Армията никаква, населението малко, то и в мирно време нямаш чувството някой да те брои за нещо, хеле пък ако – недай си, Боже. Дори колата му не е в движение, за да избяга – къде? С какви пари? Да се защити – какво ще направи сам?

Не че някой ни е обявил война, де, ама гледа как светът се разбълниква като стой, та гледай. Вчера има СССР, днес няма. Вчера светът е стабилен, днес бам – кулите-близнаци ги няма, айде на война с ислямския свят.

И той не си поплюва, де. Ей за една седмица как почнаха арабските революции. Кой да ти каже, че тука ще си е кротко? А този човек е сам. Вас ви няма, вие сте в друг град, умрял сте или сте в чужбина и се връщате само да му разкажете колко грешен е стереотипът за миещия чинии емигрант.

Дори да сте до него и заедно да гледате телевизия, пак сте сами, само че двамата, срещу всичко това. И ви е страх. От зарази, от войни, от атентати, от увеличение на тока, абе мамка му, няма ли един път да стане по-добре?

Този човек някой ден ще излезе на улицата и ще вика заедно с тези, с които може да се почувства едно цяло и да не го е страх. Колкото повече са, толкова по-добре ще се чувства.  

Защитен, подкрепен, най-сетне изпълнен с надежда. Само че множествата се събират около простички неща, като идеята за враг. Слаб враг, иначе как да се почувстваш силен? Този човек неволно някой ден ще подкрепи хора, които ще извършат насилие.

Ще гласува за тях, ще вика за тях дори на някой митинг, и дори никога нищо да не извърши самият той, ще смята, че са били прави да бият "лошите".

Заедно с него, с неговото множество, ще тръгнат и обикновени далавераджии, и хора, които просто обичат агресията, обичат да удрят и да унижават, да нахранят животното в себе си. И нашият, моят приятел ще бъде част от лицето на всичко това.

И ще стане страшно.

Вие познавате този човек и може би дори го обичате. Не отговаряйте на страховете му с гняв, нито с готови фрази, дори искрено да сте убедени, че участва в нещо ужасно.

Така няма да го спрете, само ще се отпишете взаимно. Това, което можем да направим, освен да се затворим в анклав от 1000 души, които да се успокояват взаимно, че все още имат общи ценности, е да говорим искрено, признавайки собствените си страхове, собствените си нетолерантности, защото всеки ги има, да споделим бариерата, дигата, която прави "не наранявай" по-важно от всичко останало.

Вълната, която се надига в момента, е на път да помете тази дига. И това е емоционална вълна, която няма как да бъде спряна само с разум.

Само онова, което е останало от чувството за общност, друга общност, би могло да я възпре.

Автор: Зорница Христова, преводач и издател