Не можем да си позволим още една година затворени училища

Това се казва в изявление на изпълнителния директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор, публикувано от Национална мрежа за децата 

„Докато навлизаме във втората година на пандемията от COVID-19 и случаите по света продължават да нарастват, не трябва да щадим усилия, за да държим училищата отворени или да поставим като приоритет тяхното отваряне.

Въпреки многобройните доказателства за  ефектите от  затварянето на училищата върху децата и въпреки все повечето доказателства, че училищата не са двигател на пандемията, твърде много страни избраха да държат училищата затворени, някои от тях – за почти една година.

Цената на затварянето на училищата, което в пика на пандемията засегна 90% от учениците по света и остави повече от една трета от децата в училище без достъп до дистанционно обучение, е опустошителна.

Броят на децата извън училище се очаква да нарасне с 24 милиона до ниво, на което не сме били свидетели с години и срещу което сме се борили усилено.

Затварянето на училищата се отрази негативно на уменията на децата да четат, пишат и смятат, както и на уменията им да се развиват в условията на икономиката на XXI век. Тяхното здраве, развитие, безопасност и благосъстояние са в риск. Най-уязвимите сред тях ще поемат основната тежест. Без храната в училище децата гладуват и храненето им се влошава. Без всекидневното взаимодействие с връстници и намаляването на движението те губят своята физическа форма и ще покажат признаци на психически стрес.

Без предпазната мрежа, която училището често предоставя, те са по-уязвими на злоупотреби, детски бракове и детски труд. Ето защо затварянето на училищата трябва да бъде крайна мярка, след като всички други възможности са изчерпани.

Оценяването на риска за предаване на вируса на местно ниво трябва да е ключов определящ показател за решенията, свързани с училищата. Вижте последните данни на УНИЦЕФ и СЗО по темата.

Тяхното затваряне в цялата страна трябва да се избягва винаги, когато това е възможно. Трябва да се въведат мерки за безопасност на местата, където има високи нива на предаване на вируса в общностите, където здравните системи са под изключително напрежение и където затварянето на училищата се приема за неизбежно. Това включва гаранции, че децата, които са в риск от насилие в домовете си, които разчитат на храненето в училище и чиито родители са служители с незаменими професии по време на пандемията , имат възможност да продължат обучението си в класните стаи.

В случай на ограничителни мерки, училищата трябва да са сред първите отворени, когато властите започнат да облекчават ограниченията.

Часовете за наваксване на материала трябва да бъдат приоритизирани, за да се гарантира, че децата, които не са имали възможност да учат дистанционно, не са забравени.

Ако децата се изправят пред още една година със затворени училища, ефектите от това ще се усещат за поколения напред".