Сеизмолог №1 у нас проф. Емил Ботев е известен български учен. Той е шеф на департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Професорът от години следи серията земни трусове, предизвикани от най-сеизмичното огнище на Балканите – планината Вранча в Румъния, пише ПИК.

- Само земетресение липсваше сега на България, проф. Ботев. Затова и 5-те труса в Сатовча преди дни хвърлиха в паника местните хора.

- За паниката е вярно. В Югозападна България през последните дни наистина станаха повече от 10 земетресения, които се усетиха от хората.

- Едното беше със сила 3,3 по Рихтер, което не е шега!

- Зная, става дума за труса в 2 часа през нощта, който дори беше с магнитуд 3,5. След него последва нова серия от трусове, усетени най-вече от жителите на село Чам. Ще ви издам една тайна – регистрирахме в Сатовча повече от 70 микротруса.

- Май нещата стават доста сериозни, г-н професоре!

- Става дума за освобождаване на енергия чрез серия от затихващи земетресения. Това е едно нормално разтоварване на енергията, което е много по-добро, отколкото задържането й в недрата на Земята. Там тя се натрупва и в определен момент може да изригне в унищожително земетресение.

- Много сте спокойни, сеизмолозите в БАН!

- Защото нямаме никакви научни основания да очакваме в района на Сатовча още трусове, по-големи от 4,5.

-Защо земетресенията у нас най-често стават през октомври и ноември?

- (Смее се.) Има такова нещо, но то не важи за катастрофалните земетресения. Те се случват напролет – през април и май. Нека да припомня: най-силните, с магнитуд над 7, са станали през април – 7,8 в Кресненското дефиле, май – два труса със сила 6,8 в Пловдив. Тази година обаче имаме относително спокойно сеизмично поведение на нашите недра, което се активизира едва сега – през октомври.

- Според статистиката на специалистите време е Вранча да се събуди. Нали има цикличност в злокобните й действия?

- Статистиката не е детерминистика! Да вземем Вранча – за последните 200 години там са станали пет земетресения със сила над 7. Но това не означава, че са се случили точно през 40 години.

Помните 1977 г. - катастрофалния трус с жертвите в Свищов, следва 1986-а и 1990-а. Наистина няма връзка с цикличност.

- Личи, че не сте привърженик на теорията за цикличността на земните капризи?

- Тя съществува. Но зависи от преодоляването на границите на издръжливост на разломните системи в дълбоките недра и ние не можем да кажем със сигурност каква е тя в сегашния момент или в бъдеще. В цял свят никой не може да каже с точност какво става в дълбините на земята и затова под 1% е вероятността да се предскаже успешно силно земетресение.

- Но Ванга е предсказвала, че се задава унищожителен трус в България в края на тази година, проф. Ботев!

- Ванга беше много умна жена. Твърдя това, защото я познавам, защото имам познания и за енергията на Рупите. България е богата и на други такива духовно ориентирани области, в които енергийните и геополетата са изключително силни. Повярвайте, Ванга не би си позволила да предскаже конкретно такова нещо! Дори когато е имала информация за катастрофални и животозастрашаващи явления в България, тя винаги тотално е отказвала да я оповестява или не е говорила за нея директно. Аз гарантирам за тези свои думи. Сега обаче приписват на покойната пророчица какви ли не безумия.

- Кои са най-опасните огнища за България – в Румъния, Турция или Гърция?

- Ще призная – съдим за натрупването на енергия в Земята от това, което наблюдаваме на повърхността й, т.е. от движението на т.нар. земекорни блокове. В нашата страна то е средно 1-2 мм годишно. В някои райони на Югозападна България пластовете се преместват до 3 мм, а в Кресненското дефиле – до 4 мм. Само че на 100 км на юг, където е Егейско море, движенията на Земята са над 10 мм. Колкото до ръкавите на Халкидики – там движенията са 20 мм годишно.

- Значи от юг да очакваме бедите?

- Така е. Ще се върна обаче на поразиите у нас от силните трусове във Вранча – ами там проблемът беше не в самите земетресения, а в човешката грешка.

- Вярно ли е, че при по-сериозно клатене първи ще паднат панелните ни блокове?

- Не е вярно. Истината е, че едроплощният кофраж с железобетонови рамкови елементи е най-сигурният. Следват обаче панелните сгради. Ние ги поставяме на второ място по устойчивост, стига металните връзки между панелите им да са в ред.

- Само че те не са в ред, ръждясали и корозирали са. 50-годишният срок на годност на нашите панелки отдавна мина, проф. Ботев!

- За жалост това е вярно. При такива корозирали връзки не може да се очаква нормална гъвкавост, когато има трус.

- Не казахте трус с каква сила може да ни унищожи?

- Пак се връщам на качеството на строителството. Никой не отрича корупционните системи, които ограбват и него, те са плашещите. Не е без значение колко бетон се излива в обекта, каква е металната му конструкция, силни ли са колоните... Но откакто сме членове на ЕС, контролът върху строителната документация е строг.