Пиша през сълзи...Такъв мрак и нечистоплътност никога не е имало в българската политика!

Престоят във властта ражда неутолима жажда за още и още.Пари, повече, толкова много, че не могат да ги изхарчат.Самочувствие, съзнаване, че са безнаказани, овладяване на всички структури на държавата, законодателната и съдебна власт.

Престъпления, които никога няма да бъдат наказани, докато останат във властта.

Безгранична наглост.Подхвърлят трохи хляб на народа си и безпощадно изсмукват силите му.

Днешната присъда на Специализираният съд разтърси и малкото останала надежда за справедливост.Делото премина пред очите на обществото.Не познавам доказателствата, но коментираните в медиите СРС-та, показанията на Дюлгеров, експертизата на почерка в тефтера на Иванчева сериозно разклатиха обвинителната теза.Наказанията, наложени от съда са свръх високи.Нищо не може да оправдае оковаването на подсъдимите и престоят им в съдебната зала в стъклена преграда.Жестоко е, нечовешко е, несъответно на обвинението и степента на обществена опасност.

И тук не става дума за това дали и колко обезщетение ще платим.Животът на тези жени никога няма да е същият.Завинаги ще останат белязани от отношението на българското правосъдие, на българската държава.Оковани, в нечовешките условия на ареста, ограничени да разговарят с журналисти - какво и кой може да оправдае всичко това?!

До тук стигнахме с примирението и страха си.

Ще спим ли спокойно?!

Как ще възпитаме децата си - да бъдат роби в Родината си, презряни от могъщите властимащи и света.

Когато утре и след утре и всяко утре след това се събуждаме, как ще се чувстваме - горди българи или хора без съвест и срам...

Румяна Ченалова