Николай, Душко и Коста са само само трима от общо 26-те пострадали от бедствието в „Аспарухово“, които са настанени в учебния корпус на СУПЦ. Тримата възрастни мъже обаче се вече известни в целия център. Причината са техните папагалчета и канарчета, които са успели да спасят задно с кафезите от калния ад, който потопил къщата, в която живеели на ул. „Моряшка“. Самата постройка вече я няма и тримата не само се жалват, а са направо ядосани, че всичко, което са имали, е изчезнало заедно с нея. Първо минал пороя, после дошли багерите и я съборили.

„Двамата сме клошари, Коста е пенсионер“, обяснява Николай, който гледа най-философски на нещата. „Не можем да се оплачем, имаме храна и покрив“, казва той. Личи си обаче, че бедствието от 19 юни е само едно от премеждията, през които са минали през годините. То обаче ги е оставило без всичко ценно, което са притежавали.

Коста е видимо ядосан, че от общината са съборили къщата, в която тримата са живели, по негови думи без предупреждение. „Ако ми дадат помощ, както казват, ще отида и с нея ще наема адвокат за да ги съдя!“, ядосва се възрастния мъж. Разказва, че навремето е бил спасител по плажовете „от Камчия до „Албена“.

Дрехите му, вещите на които е държал, дори принадлежностите му за бръснене си останали там, където са били по време на пороя и калната вълна. Най му е тъжно обаче за животните, които са има ли в двора на къщата – кокошки, гълъби, куче, котки. Които не са се удавили от придошлата вода, са изчезнали при събарянето на къщата. Вярно, спаси и са канарчетата и папагалчетата, но загубата на останалите животинки е съсипала и тримата.

Разказите им като очевидци на бедствието са страховити. „Вълната беше над три метра. Мазата се напълни веднага, ако бяхме там, щяхме да се издавим“, казва Николай и от гласа му се усеща, че ужаса от видяното още не го напуснал. Успели да избягат от наводнението в гората. „И в морето не съм виждал такава вълна, въртеше колите като кибритчета“, добавя бившия спасител Коста. Той обаче сочи приятеля си Николай и разкрива, че този път той бил влязъл в тази роля и вадил завлечените от пороя.

„Не съм вадил, други са вадили. Аз само помогнах“, казва скромно брадатия мъж. „Той беше възрастен мъж. След като се поизтече водата, улицата се поизчисти. Тогава дойде едно момче, дето го познавам и вика: „Имаш ли одеяло, да завием един човек!“. Човекът го бяха изкарали на улицата, занесох одеялото, а той гол – по риза и по слипове, целия в кал. Маринчо се казвал, възрастен мъж. Пренесохме го до кооперацията, а от там се обадили да го закарат в болница, пръстите му бяха целите изранени“, разказва Николай.

Тримата оцелели от бедствието признават, че искат да се върнат в „Аспарухово“, защото чувстват този район като свой дом. Коста е роден там, Николай живее там от доста време.

Тук се намесва и мълчаливият Душко и казва нещо поразително. Той не само е родом от „Аспарухово“, на практика е роден на самия стар Аспарухов мост!

„Минавал влака и майка ме родила изведнъж, в седмия месец. Бързам и аз...“, разказва с леко кисела усмивка Душко. „Нямам никого вече – майка ми, баща ми, брат ми, сина ми... Сам съм. Ей само тези приятели имам, те са ми като братя“, добавя той.