Скъпи мои приятели от ГЕРБ.

Време е и аз да ви представя моята резолюция.

Гласувах си я сам.

Скъпи приятели, лека полека епохата на вашето управление си отива.

Това винаги е тъжно. Винаги е тъжно, когато някой си отива.

Онова, което ще запомня от времето, в което управлявахте е първия ви мандат.

Мандат, в който нямаше мърдане. Управлявахте с железен юмрук. Медиите ви се подчиняваха, службите работеха с 200 километра в час за вас, а вие не си поплювахте - вземи тия милиони за СРС - та, закрй и слей тия опери и театри и повтаряй едно и също:

“Магистрали, магистрали, магистрали” - първи мандат.

“Еврофондове, еврофондове, еврофондове” - втори мандат.

“Работа, работа, работа” - трети мандат.

И така, докато се усетим, живота ни мина. Синът ми се роди, порасна, кани се да си бие камшика навън, а казва, че не помни дриг упраеляващ, освен вас.

Вика ми - “егати и отвратителните магистрали”, “егати и шуробаджанащината”, “егати и ченгеджийската атмосфера”.

Неблагодарник!

И той като баща си. Соросоид и комуняга едновременно...

На изпроводяк, скъпи мои приятели, искам да ви кажа, че ви благодаря.

Благодаря ви, че ме спасихте от комунистите. Е, нищо, че голяма част от ръководството ви е било част от БКП, а лидерът ви са го спирали да разказва вицове за бай Тошо и за това е минал към него на заплата, за да го охранява.

Знаете ли?

Част от вас са изключително свестни хора. Знам това, защото през последните години имах доста колеги от вашата партия - нали бях с някои от вас в Общинския съвет в София.

Знам, че сред вас има и честни и съвестни хора, които вероятно тайно повръщат, гледайки как нелепите ви коалиционни партньори като Валерката ви защитават, бълвайки нагли тъпотии по телевизиите.

Знам, че това е така. И знам, че вие също знаете, че се държахте надменно, често нагло, често безидейно и още по - често без въобще да знаете какво правите, защото тук - там експертизата ви не е в изобилие.

Знам, че имате читави кметове на някои места в България и че те са част от бъдещето на страната ни.

Знаете всичко това. Знам го и аз. Но никога няма да ви простя едно - за тия години вие направихте толкова малко за културата, за образованието, за науката, че вече е късно...

Късно е, защото, благодарение на вашия турбо фолк елит ни докарахте дотам да вярваме на видеото на Джуди Майковиц и да правим успешни референдуми за спиране на 5G - то.

Днес тази резолюция е началото на края.

А после - после следва криза, може би един, два парламента, които няма да могат да излъчат правителство.

Идва оня, дето слуша суверена и иска да циментира статуквото с нелепия си референдум, идва другия, дето гони MAFIQTA с кани, пълни с горещо пъмпкин спайс лате макиато.

Идва кой ли не.

Но едно е хубаво...

Който и да дойде вече, тоя филм повече няма да го гледаме.

Тоя филм, в който премиерите на цивилизованите страни слушат хората...

...а нашите ги подслушват.

Щото са милиционери и това могат.

Завършвам.

Знам, че всеки край е по някакъв начин мелодраматичен.

Добре, от мен да мине.

Ще си пусна музика.

От оная, за която премиер - министъра не е чувал, щото, нали, беше удивен, че в БНР имало толкова много ненужни музикални състави...

Маестро, дай последните акорди, че живота ми мина в тая симфония...

Венци Мицов