Тази история е за едно семейство, състоящо се от баща, майка и син.

Когато баща му умира, синът кара майка си в старчески дом. Както по-късно той признава, той просто не разполага с достатъчно търпение и любов. Той рядко посещава майка си. Тогава един ден той получил обаждане от същия дом. От там казват, че майка му умира. Синът веднага се втурва. Когато се навежда над леглото и пита какво да направи за нея, отслабена от заболяването, майка моли:

"Може ли да сложите климатик тук? И хладилник, че храната се разваля. Аз често си лягах гладна през последните години".

Сълзи се наляха в очите на сина й. Той попита с недоумение:

"Мамо, защо никога не си казала за това? Щях да си донеса".

Старицата погали избръснатата буза на  сина си с хладната, набръчкана ръка и прошепна:

"Сине, с глада и жегата аз съм свикнала. Това не е страшно. Страхувам се, че не мога да свикна с това, че може твоите деца да те изоставят в такова място!"

Пет минути по-късно синът държеше безжизненото тяло. Майка му умира в ръцете му.