По всичко личи, че „Лудогорец Арена“ още дълго ще бъде дом на играчите на ФК „Дунав“.

За феновете не се знае.

Сагата около все повече превръщащия се във вечен ремонт на Градския стадион в Русе, ни провокира да надникнем малко по-дълбоко в това, което представлява фирма „Тарктур“ – злополучният изпълнител на ремонта. Оказа се, че миналото на тайнствената компания и нейните връзки може да са обяснения за много от това, което се случва или по-скоро не се случва на стадиона в Русе.

Има ли конспирация за умишлено забавяне на ремонта на стадиона? Има ли чадър върху фирмата-изпълнител, който да позволява това безкрайно протакане на изпълнението? Или пък просто се касае за обикновена некадърност?

Всички следи водят към Стара Загора

И по-точно квартал Кольо Ганчев в Стара Загора, където е ситуиран стадионът на „Верея“ (Стара Загора). Именно там е единственият спортен обект, който фирмата някога е изпълнявала – изграждане на резервния терен на стадион „Трейс груп“

Целият комплекс е построен от фирми собственост или в близка орбита около известния холдинг „Трейс груп“, който е и основен спонсор на „Верея“. Така например, на 26 февруари 2015 сдружението, под шапката на което съществува ФК „Верея“ обявява резултатите от проведен псевдо-търг за избор на изпълнител за построяване на козирка и трибуни на „Трейс Арена“ в Стара Загора.

Всички явили се фирми са от орбитата около холдинга, като „Трейс София“ и „Пи Ес Ай“ са директно свързани, докато „Тарктур“ е индиректно чрез серия подставени лица, но за това подробности малко по-късно.

Интересното е видно от протокола на поръчката – всички оферти са с подозрително една и съща стойност, като разликата между тях варира с не по-вече от 0,13% на база стойността на проекта. За победител в така наречения конкурс е избран „Пи Ес Ай“, която както вече споменахме е дъщерна фирма на „Трейс Груп“.

Историята на „Тарктур“

Освен това, че и до ден днешен можете да видите банери на фирма „Тарктур“ на стадиона на „Верея“ и факта, че фирмата е правила резервното игрище на въпросния стадион, или поне така се твърди, топлата връзка между двете компании е проследима от сложна серия свързани лица и фирми.

Понастоящем фирмата се води собственост на лице с името Иглика Иванова Крумова, която поне по данните на търговския регистър е едноличен собственик на капитала на дружеството. При опит на русенския вестник „Утро“ да разбере нещо повече за ремонта на Градския стадион обаче, те научават от работниците на обекта, че управител бил Христо Станков, като същият бил обещал да предаде съоръжението в напълно завършен вид в началото на февруари.

И в действителност, въпросният е бил както едноличен собственик на капитала на „Тарктур“, така и управител на фирмата. На 27 ноември 2012 обаче, Станков прехвърля всичките си дялове на Иглика Крумова, а на 13 март въпросната Крумова е вече и управител на компанията до ден днешен.

Дружеството е регистрирано на адрес „София, район Младост, улица Самоковско шосе, блок 2, вход А, етаж 4, апартамент 12“. На същия адрес са регистрирани понастоящем или са били регистрирани още фирми с участието както на Иглика Крумова, така и на Христо Станков – „Тора строй“ ЕООД, „Текила“ ЕООД, „Симени“ ЕООД и още други.

На въпросния адрес обаче, няма никаква следа нито от офиси, нито от каквото и да било напомнящо за някаква фирма. Вместо това, официалният адрес на фирма „Тарктур“ поне що се касае до информация на техния уеб сайт се намира на противоположния край на София – в ж.к. Лозенец в блзиост до метростанция „Джеймс Баучер“.

Във фирма „Тора строй“ – друго съвместно начинание на Иглика Крумова и Христо Станков, се намира и връзката с „Трейс груп“. При основаването на компанията Христо Станков предоставя 2/5 от капитала на фирмата (5000 лева), но в последствие е заличен като съдружник в нея. 

До 31 юли 2013 фирмата е била под едноличната собственост на Крумова, но в последствие става многократна промяна както на адресите на регистрация, така и на собствениците на капитала. На 21 октомври 2014 собственик на „Тора строй“ става Латьо Манахилов Латев, който на 11 януари 2013 става изпълнителен директор на дъщерната фирма част от „Трейс Груп“ – „Пи Ес Ай“.

На 26 юли 2014 Латев е освободен от поста си в „Пи Ес Ай“, а на 21 октомври 2015 прехвърля дяловете си в „Тора строй“ на Христиан Христов Станков, който пък месец по-късно от своя страна предоставя контрола на компанията на Николай Александров Христов.

Но да се върнем на фирмата „Тарктур“. На 10 юли 2014 „Дневник“ публикува много интересен материал, в който главен герой е именно софийската компания. Оказва се, че „Тарктур“ е била подизпълнител на проектната компания „Южен поток – България“, под шапката на която трябваше да се реализира проекта за едноименния газопровод на българска територия.

Във връзка с това въпросната фирма „Тарктур“ започнала работа по съпътстваща инфраструктура в землището на община Аврен за своя сметка и безвъзмездно. Това е меко казано странно предвид факта, че компанията към тогавашна дата не е демонстрирала кой знае колко крепко финансово здраве с два запора на обща стойност около 36 000 лева.

Всякакви опити на „Дневник“ да се свържат с управителя Иглика Крумова удрят на камък. Подобна е съдбата и на журналистите от русенския вестник „Утро“, които се опитват да се свържат по телефона с някой от „Тарктур“, но опитите им удрят на камък до ден днешен.

Как се стигна до ангажирането на „Тарктур“ за стадиона в Русе?

За да бъде ремонтиран стадионът в нашия град, беше обявена процедура от Министерството на младежта и спорта по Закона за обществените поръчки с цел избор на изпълнител. В конкурса освен „Тарктур“ ЕООД, се яви още една фирма – „Онтарио спорт“.

За разлика от фирмата, която в последствие спечели и започна издевателството над „Градския стадион“, то „Онтарио спорт“ е безспорно име и еталон за качество в този бранш в нашата страна.

„Онтарио спорт“ има портфолио от редица стадиони в България и чужбина, като резултатите от работата им са видими и до ден-днешен на националния стадион „Васил Левски“, „Лудогорец Арена“ в Разград, ст. „Миньор“ в Перник, ст. „Ивайло“ във Велико Търново, стадион „Баку“ в Азербайджан, стадион „Георги Аспарухов“ в София, терените на базата на „Ботев“ Пд в Коматево, базите „Спорт палас“ край Варна, Правец и още много други обекти в страната.

На този фон оказа се обаче, че това утвърдено име в бранша не отговаря на изискванията на въпросната поръчка и беше отстранена от състезанието, в което остана като единствена опция фирма „Тарктур“.

По този начин на дневен ред излизат адски много въпроси около обществената поръчка, сроковете и качеството на изпълнение и за това кой ще понесе отговорност за провала на ремонта на „Градския стадион“ в Русе, който вече излезе извън всякакви срокове, а понастоящем положението е де факто неконтролируемо и без изглед за скорошно завършване, тъй като поради климатичните условия, много трудно би се реализирало обещанието „Дунав“ да започне да домакинства в Русе от началото на втория полусезон на „Първа лига“.

За повече от 60 дни работа, на стадиона беше поставен само най-горният пласт с пясък и дребна фракция и бяха започнати дупките за пилоните. Цялата тази работа беше свършена въпреки добрите климатични условия до средата на месец декември и въпреки факта, че срокът по договор от 60 календарни дни трябваше да изтече на 18 декември.

Формално се води, че ремонтът е започнал на 22 ноември, което е над един месец след реалното начало на дейностите. По този начин вместо вече да плаща неустойки за просрочието си, фирмата все още се води в график, което е напълно скандално!

Към момента не се знае кога ще започне бетонолеенето, още по-малко кога ще бъде поставена и тревната настилка, която вече трябваше да бъде положена. Не се знае къде се намират рулата с трева за стадиона в момента, нито как точно си го представят всичко това да се случи в оставащия по-малко от месец и половина до началото на втория полусезон.

Фирмата-изпълнител се крие от въпроси и вместо това дава напълно несъстоятелни обещания, които към днешна дата изглеждат абсолютно смехотворни и буквално подигравателни с русенската общественост!

FC Dunav Ruse