Щом руснаците се сетят за Иран, настъпва самоанализ. Някои се отнасят благосклонно към иранската система, други я презират, но след неотдавна сключеното споразумение за ограничаване на иранското ядрено производство в замяна на отменяне на икономическите санкции, мнозина руснаци, разтревожени от постоянно засилващото се превръщане на страната им в международен парий, започват да се питат: "Ние ли сме новият Иран?"

На чужденците това може да звучи странно, обаче не е кой знае колко пресилено, коментира Максим Трудолюбов*, в анализ за в. "Ню Йорк таймс". 

Мнозина руснаци, както в Кремъл, така и извън него, се възхищават от начина, по който иранците подхождат към враждебно настроения свят. Те уважават решителността на страната да развива своя ядрена енергия, независимо от широкоразпространеното противопоставяне по света. А твърдостта на Техеран към тежките икономически санкции намери отзвук у президента Владимир Путин и поддръжниците му, които успешно представиха западните санкции заради действията на Москва в Крим и Украйна като вероломно нападение над святото им отечество.

Мнозина руснаци до голяма степен се чувстват по същия начин като иранците, когато тяхната страна бе ударена от санкции преди години: предизвикателни и готови да докажат, че никакви санкции не могат да им въздействат. Путин и последователите му неуморно заявяват, че Русия ще даде отпор на Запада и ще процъфтява със собствени сили.

Същевременно обаче Русия изигра важна роля при договарянето на споразумението с Иран, подето с водещата роля на американците. Руският външен министър Сергей Лавров бе един от основните гласове сред представителите на коалицията от шест държави и никога не допусна конфликтът между САЩ и Русия заради украинската криза и други проблеми да попречат на преговорите с Иран, допълва авторът.

Сега, когато Иран се отваря обаче, Русия просто няма да е достатъчно конкурентоспособна със Запада за доставяне на потребителските стоки и технологии, които би искала една освободила се от санкции страна. 

В действителност ядреното споразумение ще засили политическата изолация на Русия и ще навреди на икономиката й, която вече страда о резкия спад в цените на петрола, обезценяването на рублата и въздействията на западните санкции, смята Максим Трудолюбов. 

Инвеститорите, които се боят от безцеремонния подход на Кремъл към договорите, предпочитат да търсят възможности другаде. А много от най-талантливите хора в страната, смутени от диктаторския й подход към управлението, си търсят късмета в чужбина.

През това време високопоставени делегации от Германия, Франция, Италия и други европейски страни с десетки представители на корпоративните среди, започнаха да посещават Иран. 

"Само в последните две седмици одобрихме проекти на европейски компании в Иран за над 2 милиарда долара", каза миналия месец зам.-министърът на икономиката Мохамад Хазай, цитиран от Ройтерс.

Иранските държавни представители се надяват на подновен достъп до потребителски стоки и планират широко обновяване на остарялата инфраструктура на страната. Застъпниците на твърдата линия може и да искат ядрена бомба, но лидерите, които взеха превес, искат гражданите им да имат нови дрехи и джаджи, коли и самолети. 

Русия със сигурност може да се конкурира със Запада в енергийния сектор, както и в търговията на оръжие (макар че ембаргото на ООН над оръжейните продажби за Иран няма да бъде напълно отменено още пет години). Тя обаче продължава да е изправена пред труден парадокс. Докато иранският бизнес климат се засилва, руският ще отслабва. 

Отменянето на санкциите над едната страна допълнително ще усложни икономическите условия в другата. Някои международни компании, включително същите производители на автомобили и техника, които сега проявяват интерес към Иран, започват да напускат Русия и може да бъдат последвани от други. Западните инвеститори, които се безпокоят какво ли ги чака в Русия, се редят на опашка да се съревновават за по-доходни сделки в Иран, заключава "Ню Йорк таймс".