Изказване на президента Румен Радев на церемонията по случай отбелязването на 146 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Скъпи съотечественици,

Преди 146 години тук, на това място, бе обесен Васил Левски. Оттогава близо век и половина на тази дата се явяваме на символичен рапорт пред паметника на Апостола. За да му кажем какво става с неговата и нашата България. Какво става с чистата и святата република? С братството без оглед на вяра и народност? Още ли народната работа стои над всичко или вече просто и казваме политика?

От Дякона не ни останаха много записани думи. Но и те са достатъчни, за да разберем какво мисли той за нашето време. В републиката, пише Апостолът, „всекиму ще се държи сметка за делата“. Така ли е днес? „Работим изцяло български и не искаме да се водим по никого извън Българско“, заявява Левски. Но така ли е днес? В бляновете си великият карловец вижда как хората ще избират свободно своите управници и в тази нова България „всичко ще зависи от вишегласието“. Днес и това право е обект на посегателства.

Неслучайно пред османските власти Левски изрича едни горчиви думи: „Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“

Левски надживя всички превратности на новата ни история. Неговите портрети висят в много кабинети като икони в запусната черква. Но вярата в родината и волята за истина и право са по-силни от всяко униние. С тях един дякон събуди цял народ и го поведе към свободата. Научи ни, че не само времето нас обръща, но и ние него обръщаме. Показа ни, че дори робът може да е свободен, както може и свободният да погуби свободата си, защото това е въпрос на избор. Въпрос на борба.

В тази борба Левски загуби себе си, но спечели за цял народ. Днес най-добрата почит към Апостола не са венците, а съзнанието, че не думи трябват, а дела. Че съдбата ни не е в ръцете на неколцина, а в нашите дружни усилия.

Поклон пред делото на Васил Левски.

Да живее България!