На заседание на Постоянната комисия в областта на здравеопазването към Областна администрация Русе стана ясно от какво най-често боледуват русенци, каква е смъртността в региона, както и други данни свързани с областта.

Редовното заседание беше водено от заместник областният управител на област Русе г-н Свилен Иванов.

Обект на обсъждане на заседанието беше демографското състояние в областта, болестността и заболеваемостта на населението, както и осигуреността със здравни кадри.

В тази връзка г-жа Иванка Славкова, главен експерт в Регионална здравна инспекция Русе, представи по-конкретни данни. Към 31 декември 2016 г. населението на областта е 223 489 души, което представлява 3.1% от общия брой на населението в България и нарежда област Русе на 12-о място в страната по този показател. В сравнение с 2015 г. (225 674) общото население на Област Русе е намаляло с 2 185 души, или с 1,0%. Друг факт върху който се акцентира е  възрастовата структура. При нея се наблюдава характерна тенденция за остаряване на населението, изразяваща се основно в нарастване дела на населението на 65 и повече навършени години. Към 31.12.2016 г. населението в Област Русе на 65 и повече навършени години е 50 818 души с относителен дял 22,7 % от общото й население. В сравнение с 2015 година този дял е нараснал с 0.2 процентни пункта. От друга страна, трябва да се отбележи, че макар и съвсем леко спрямо 2015 г. относителният дял на децата от 0 до 15 години е нараснал.

Друг факт, който беше отчетен е, че населението в трудоспособна възраст на територията на областта към края на 2016 г. наброява 134 243 души, или 60.1% от общия брой. Над трудоспособна възраст са 59 476 лица (26.6%), а под трудоспособна възраст - 29 770 лица (13.3%).

Беше споменато още, че по относителен дял на градското население областта се нарежда на пето място в страната, т.е. 173 505 души или 77.6% живеят в градовете.

Други демографски аспекти, които бяха разгледани са раждаемостта и смъртността. През 2016 година броят на живородените деца в област Русе е 1 772 и в сравнение с предходната година, т.е. е  намалял с 6 деца (1778), или с 0.3%. Извършените аборти през 2016 г. са с 224 повече отколкото през 2015 г. или общо 1110. Що се касае до смъртността, може да се твърди, че в сравнение с 2015 година броят на починалите е намалял с 0.8% или общо 3703 души.

По показателя „детска смъртност” Област Русе се нарежда на 14-о място сред областите в страната и запазва позицията си от предходната година.

Общият извод от разликата между ражданията и умиранията е, че населението на областта намалява с 1931 души, т.е. с 24 по-малко от предходната година. През 2016 г. само в едно населено място на територията на областта е регистриран положителен естествен прираст – село Малко Враново. С нулев прираст са селата Семерджиево и Хотанца.

Специално внимание беше отделено на болестността и заболеваемостта на населението. Сред най-масовите здравословни проблеми могат да се посочат тези, свързани с болестите на органите на кръвообращението, последвани от болести на дихателната система, костно-мускулната система, пикочо-половата и болести на окото и придатъците му. Тенденцията е да се увеличава броя на регистрираните и новооткритите заболявания.

Негативна е тенденцията и при регистрираните злокачествени новообразувания на 100 000 души население. Тя е нараснала постепенно от 5 007,00 до 5 566,72 за периода 2012 – 2016 г.

Акцент беше поставен и върху осигуреността с лечебни и здравни заведения. На територията на областта функционират 9 лечебни заведения за болнична помощ с 1773 легла, от които 3 многопрофилни болници за активно лечение и 4 специализирани болници. Две от многопрофилнити болници с решение на Министерски съвет през 2016 г. и 2017 г. са придобили статут на университетски, а именно МБАЛ – Русе АД и МБАЛ „Медика“ ООД.

Внимание беше обърнато и осигуреността с медицински кадри. Наблюдаваната тенденция е към застаряване и миграция на здравните специалисти.

Сред набелязаните мерки за по-бързото преодоляване на негативната тенденция е увеличаване броя на обучаваните кадри, заплащането на труда, увеличаване доверието към здравните специалисти и здравеопазването като цяло, както и подобряване условията на труд.