Обещаващ спортист остава неподвижен и парализиран след нелеп инцидент.

Той обаче не се отказва и най-голямата му радост сега е да вдига над главата си прекрасната си дъщеря, пише Дарик.

Севдалин Иванов е от Нови пазар. Животът му тръгва неприятно още от 12-годишна възраст, когато губи майка си. Той, двамата му братя и баща им трябва да живеят с една инвалидна пенсия. Тя обаче не е достатъчна и така Севдалин се озовава в дома във Велики Преслав. Там започва да се занимава със спорт - вдигане на тежести - нещо, в което е много добър. Печели с лекота първия си медал, в същата година, в която е влязъл в залата.

Познати му помагат и след като завършва техникума в първата столица, той се премества в Шумен, където започва да тренира при олимпийския шампион Иван Иванов. Успехите не спират - той обира медалите по републикански състезания, взимат го в националния отбор и започва подготовка за предстоящото европейско състезание.

През това време Севдалин не спира да работи, за да се издържа - така ходи като заварчик по строежи. Среща и своята половинка - Фани, и през 2012 г. им се ражда прекрасна дъщеричка - Алиса. 

Младежът и бъдеща спортна звезда отива да работи на обект във Варна. Лятната жега кара Севдалин да се разхлади в морето. Той скача от кея, но за нещастие си удря главата в дъното.

„Усетих някаква светкавица. Нямаше болка - нищо. Затворих си очите и се отпуснах - помислих си, ударих се, сега ще изплувам. Мъча се да изплувам, но не мога - само китките ми се движеха. В един момент се предадох - глътнах вода и само мозъка ми работеше и си мислех само едно - за детето ми Алиса - колко много я обичам“, разказва спомените си от злощастния ден Севдалин.

Приятели го вадят и той е закаран в болница. „Казваха ми спокойно, ще се оправиш, но аз знаех, че няма да стане“, спомня си той.

В болницата става ясно - има счупване на шести шиен прешлен, което ще остави Севдалин парализиран от шията надолу. 

„Попитах жена ми дали ще бъдем заедно - силни, тя каза да и така продължихме“, разказва най-трудния си момент младият мъж. Така с подкрепата на семейството си той започва сам да раздвижва ръцете си и успява. 

Първоначално само ги вдигал, а впоследствие започнал и да ги движи.

„С много воля и усилия успях“, казва той и добавя, че вече прави лицеви опори, завърта се в леглото и може да сяда. Познат пък направил специална стойка на леглото му, с която да си помага.

„Според медицината това бе невъзможно, но го направих - няма невъзможни неща, всичко е в човека“, казва той.

Освен физическите упражнения Севдалин тренира и с дъщеря си Алиса.

„Татко, хайде да летим“, казва малкото момиче и бащините ѝ ръце я вдигат над главата на Севдалин.  

Младият човек има и друго занимание - компютрите. Той сменя хардуера на познати, занимава се и с преинсталиране на лаптопи и с удоволствие би се занимавал с това.

„Искам да работя, това ми е най-голямата мечта“, казва Севдалин. За да се справят с ежедневните си нужди, семейството разчита на пенсията му, както и на заплатата на съпругата му. 

Състоянието му може да се подобри, но той трябва да направи рехабилитация. "Искам да мога да си движа пръстите добре, за да готвя", обяснява младежът.

Затова са му необходими средства, с които да отиде на санаториум. „Оттам ще ми издадат становище и ще кажат евентуално колко би струвало лечението за година напред и тогава ще търсим средства за процедурите“, обяснява Севдалин.

Този млад мъж не моли за помощ, защото не иска да е в тежест и казва, че има хора, които са по-зле от него, но ако все пак тази история ви е трогнала и искате да му подадете ръка, може да го откриете ТУК.