Анализ на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, публикуван на www.ime.bg

Още преди официалното разпускане на парламента БСП вече започна предизборната си кампания с куп обещания за политиките, които ще провежда след като бъде избрана.

Възгледите на партията се простират от добре познатите идеи като борбата с бедността чрез повече социални помощи което е парадоксално, до някои по-нови такива като реиндустриализацията на българската икономика.

Последната идея влиза в приоритетите на партията още с избирането на кабинета „Орешарски” в края на май 2013 г. и претърпя редица метаморфози. Настоящата визия предвижда създаване на фонд „Индустрия” за инвестиции в производствени предприятия, като за целта държавният бюджет ще задели 500 млн. лв. Това намерение силно наподобява по-стара идея, също дело на кабинета „Орешарски”, която влезе в сила с бюджета за 2014 г. – Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие“, която беше с бюджет 499,345 млн. лв.

Приликите

Двете програми се радват на редица сходства:

- Предвиждат разходване на целеви средства от бюджета - регионалният фонд е предназначен за „изпълнение на проекти и програми с регионално и национално значение”, а индустриалният – за инвестиции в производствени предприятия в райони с висока безработица;

- Имат регионален характер – и двата са насочени към подпомагане на икономически изостанали райони;

- Решенията за отпускане на средствата се взимат от правителството, което означава, че водещият фактор, отново, ще е политика, а не целесъобразност или ефективност.

Така например само от началото на 2014 г. до 7 февруари, или за пет седмици, администрацията успява да прегледа 368 общински проекта и 35 проекта на Агенция „Пътна инфраструктура” и на министерства, кандидатствали за финансиране от регионалния фонд. Като оставим настрана факта, че това е огромен обем от работа, който е отметнат за много кратко време, разпределението на средствата между общините показва и силно политическо пристрастие. Така например най-много средства се отпускат на общини, чиито кметове са от управляващата коалиция. С други думи голям дял от предвидените средства се отпускат на малко на брой общини, в които живее и сравнително малък дял от населението. Няма причина да не се очаква същото и при евентуалното създаване на индустриален фонд.

Разликите

Разликите между двата фонда също са немалко и съществени, включително:

- Логични – ако инвестицията е рентабилна, тя отдавна би била направена от частния сектор, а ако не е, означава че държавата ще финансира създаването на нови частни предприятия, които ще бъдат все толкова губещи, колкото са и държавните в момента;

- Административни – Европейската комисия има строги правила за предоставяне на държавна помощ, която, с малки изключения, се ограничава до покриване на инвестиционни разходи. Т.е. ако предприятието е неефективно, виж горната точка, държавата не може да субсидира оперативните разходи;

- Пазарни – отпускането на държавни средства за започване на бизнес изтласква кредитиращите институции от този пазар, още повече в момент, в който е налице изобилна ликвидност, съживяване на кредитирането и редица фондове за финансиране на нововъзникващи компании;

- Обективни – индустрията няма нужда от финансова държавна помощ.

Идеята, че българската индустрия страда от някакво смъртоносно заболяване, което само държавата може да излекува, е повече от смехотворна. След икономическата криза от 2009 г., която за индустрията продължава и през 2010 г., следва рязко възстановяване и ежегоден ръст на производството. През 2011-2016 г. реалната брутна добавена стойност в сектора се увеличава през всяка година и за целия период нараства с около 17%. Броят на предприятията в промишлеността се увеличават от 2012 г. и през 2016 г. са с 5,6% или 1774 повече в сравнение с 2008 г.

Индексът на промишленото производство през 2016 г. е на най-високото си ниво от 2000 г. с изключение на 2007-2008 г. Спад в сравнение с 2008 г. се наблюдава и при заетите лица, но тук трябва да се направи уговорката, че през тези две години (2007-2008 г.) са налице достатъчно фактори, които говорят за прегряване на икономиката. Въпреки това заетите в промишлеността отново започват да се увеличават на годишна база през 2014-2015 г.

Увеличение се наблюдава и при разхода за заплати на зает, които през 2015 г. са с близо 59% по-високи в сравнение с 2008 г. при инфлация за същия период от около 9%. Това само отчасти се дължи на съкращения при персонала след 2008 г., тъй като през 2015 г. се наблюдава едно от най-високите годишни увеличения на разходите за заплати на зает в промишлеността при увеличение на заетите с 1,5% или 9 хил. души.

Освен всичко това самите предприятия, изглежда, имат съвсем различни проблеми от това, което социалистите си мислят, че ги вълнува. От наблюденията на бизнес тенденциите в промишлеността се вижда, че близо 51% от предприятията смятат, че основният фактор, който затруднява дейността им, е икономическата несигурност. След нея се нареждат недостатъчното търсене в страната, което е проблем за близо 26% от компаниите, недостигът на работна ръка – 22% и слабости в икономическото законодателство – 20%.

Очевидно е, че индустрията не просто работи, а се развива, като осигурява заетост и нарастващи доходи на увеличаваща се част от населението. Т.е. тя не се нуждае от помощта, която БСП мечтае да ѝ осигури от близо пет години. Това, което държавата с нейните органи може да направи, е повече гъвкавост в законодателството, по-малко и по-ефективни регулации и адекватна администрация. Следващият голям проблем е образованието и връзката му с пазара на труда, но този проблем няма да се реши за няколко дена или месеца. Под въпрос остава дали БСП или някоя от другите партии ще се вслушат в индустрията или ще продължат да търсят измислени проблеми, за да оправдаят пилеенето на публичния ресурс.