Дефицитът на работна ръка се дължи на недостойно заплащане и неудовлетвореност от условията на труд. Това показват данните от доклад за недостига на работна ръка у нас.

Докладът съдържа преглед на официалните данни на агенцията по заетостта, както и данни от агенциите за подбор на персонал. Проведени са срещи със синдикати и работодатели, както и представители на агенцията по заетостта във Варна, Казанлък и Пловдив.

Представена е и позицията на България по отношение заплащането в ЕС, както и възнагражденията на служителите в трети страни и предложения за балансиране на пазара на труда.

Твърденията за недостиг на работна ръка датират от 2008 година, когато фирмите у нас са вече декларират готовност да внасят виетнамски работници.

Това заяви председателят на Фондация "Солидарна България" Ваня Григорова и икономически съветник на КТ "Подкрепа", която е ръководител на проучването. От години продължават да напускат страната хора в трудоспособна възраст, подчерта тя. Свободните работни места са малко над 13 000, а регистрираните безработни са над 193 000 души към 2018. Обявените работни места са с изисквания за хора с ниско образование и без особена квалификация. Най-малко у нас се търсят висшисти с бакалавърска или магистърска степен. Оказва се, че недостигът е само за нискоквалифицирана работна ръка, обясни Григорова.

Основната причина за незаемане на длъжността е неудовлетворение от заплащането или условията на труд.

46% от предложените заплати са под 1000 лв. Приемливите заплати са едва 9% от всички обяви за работа, заяви Григорова.

89% от заявените работни места в Агенцията по труда се заемат в рамките на два месеца, което не показва особени проблеми в българския пазар на труда, коментира тя.

Според сайтовете за търсене на работа най-търсени са професии в търговията и продажбите, както и в ресторантьорство и административни дейности.

Гладът за кадри не е за България, а за износ към Западна Европа, отчита Григорова.

Не е възможно да се удовлетворят големи търсения и за временна заетост, поясни Григорова. Отделни специалности, като няколко групи инженери, са дефицитни. Към 2017 година у нас е имало 409 свободни работни места, докато инженерите са 2880.

Препоръката на Агенция по заетостта е работодателите да предложат допълнително обучение при постъпване на работа, тъй като всяка позиция има специфики за конкретното работно място.