Всяка година по това време слушаме злокобни предсказания на тема български туризъм. Колко слаб ще бъде сезонът, колко по-малко туристи се очакват това лято и прочее.

Причините, според представители на браншовите организации, винаги са външни фактори. Руснаците няма да дойдат, лошото време, държавата, лошите българи, които не подкрепят българското и ходят на море в Гърция, Турция, Италия, Испания и където им видят очите. Само да не е тук. Никога нито думичка за грешките на бранша. Те са безгрешни.

Просто има вселенски заговор срещу тях. И, защото никога, ама никога не им е ясно защо българите са такива “национални предатели”, които предпочитат чуждото пред родното, ще се опитаме да им отговорим. Не претендираме за изчерпателност, а и всеки “родоотстъпник” вероятно има своите лични мотиви. Но има едни общовалидни причини, които на всичкото отгоре вечно са актуални.

Цените. Там (ще използваме това обобщено понятие за всички страни, в които българите обикновено “бягат”): в момента на мейла ми има оферта, която гласи: 549 лева, Сицилия.

Почивката включва: чартърен полет, летищни такси, храна и напитки, спане в 4-звезден хотел, шезлонги и хавлии. За сравнение: произволно избран курорт у нас, четиризвезден хотел, 1 седмица, храна и напитки – 614 лв. с 42 % отсъпка. Май паралелът с тук (българските четиризвездни хотели) е излишен. Да, на пръв поглед звучи логично почивката у нас да е по-евтина.

Най-малкото заради транспортните разходи. През последните години една седмица море там е доста по-икономична от плаж тук. Особено ако си направиш резервация по-раничко.
Да, знаем, че не всичко е пари. Затова ще наблегнем детайлно на другите фактори.

Отношението! Там: Виждаш хора, които искат да ти доставят удоволствие, да останеш доволен, да те накарат догодина да се върнеш, всички работят, за да ти е кеф на теб, персонално. Усмихнати, любезни хора те обслужват (често самите собственици), галят сърцето ти с всякакви дребни жестове, имат индивидуално отношение към всеки клиент.

Тук: почти винаги (не искаме да обобщаваме, със сигурност има изключения) сърдити, груби сервитьорки, бавно обслужване, вечните оправдания от типа на “ама сервитьорът има само две ръце, няма как да стане по-бързо”. По облеклото преценяват размерът на бакшиша, който евентуално ще им оставиш. Ти си подвижен джоб, чиято единствена роля е плащане. 

Без значение от качеството. Често се чувстваш навлек, който е нарушил следобедното им спокойствие, камо ли пък да ти създадат усещането, че си им важен, че някой иска да се върнеш отново.

Ако пък не говориш български, да разбереш какво предлага менюто на заведението, се изискват богата фантазия и развинтено въображение. “Old grilled man from Bansko” (Възрастен мъж от Банско, изпечен на скара?!), “Constipated potatoes” (Картофи със запек?!), “Shits of meat and vegetables” (ла*на от месо и зеленчуци?!?), “Cheese under cover” (Сирене под прикритие!)… Дааа…

Не им е лесно на чужденците… Но и ние българите трудно издържаме на поетичните напъни на съвременния грамотен менюписец – “Пръчици от Моцарела са вашето мезе, а панирани на вкус са оСХте по добре…..”, “Чушка печена една СЪС домат е пълна тя и маслинките за цвят, а пък риганА за аромат”. Как да не преядеш от умиление?

Кухнята. Там, където туризъм не означава: “дай сега да ги оскубем хубавичко”, храната е издигната в култ. Свежи, пресни продукти, разнообразно еднолистно меню, местни специалитети. Хлябът и водата обикновено са комплимент  от заведението. Тук: меню тип “Балкантурист” от 82-ра, което включва от агнешки чревца до охлюви по бургундски и е поне 34 страници.

Повечето специалитети включват като съставки где какво е останало в хладилника и приличат на фюжън от преводите по-горе.  За десертите, естествено, че има и добри примери, но към повечето ресторантьори: наистина ли не можете да измислите друг десерт освен крем карамел, палачинка и шоколадов мус?!

А и знам, че сме в перманентна криза, но чаша вода или панерче хляб едва ли биха объркали толкова катастрофално общата калкулация. Маржът не е всичко, поне не би трябвало да бъде. Кафето! Цената му отдавна настигна конкурентите си извън България,  а често получаваш “втора цедка”. (Сега сериозно, кой Ви каза, скъпи собственици на заведения, че това прозрачно, рядко и кисело нещо трябва да го наричате “кафе”?!).

Тук – мръсно, презастроено, пренаселено, шумно. Кич. Да, темата е изтъркана, ама някой да си е взел поука?! Някой да се разхожда по главата ми не е част от представата ми за добро прекарване. Хотели на “първа линия”, буквално залепени един до друг, които често се доремонтират в разгара на сезона. Забодени в непосредствена близост чадъри, мръсни шалтета на иначе безумно скъпите шезлонги.

Заведения на самия плаж, които се надпреварват чий бас може да достигне неподозирани висоти. Резултатът: Преслава и Галена “се надпяват” през 5 метра. И ако за чужденците това е “екзотика”, за българите, или поне за голяма част от тях, е до болка втръснала родна картинка.

Реклама и маркетинг. Там: знаят как да те привлекат, да акцентират върху местното, традицията, това, което е уникално за тях. Тук: всяка година, всяка реклама иска да каже на света едно и също нещо: имаме слънце, море и планини (сякаш сме единствени), евтин алкохол и жени по бански.

И за десерт сме Ви оставили една снимка. Няма да я коментираме. Тя говори повече от хиляди думи. Тя е метафора и олицетворение на туризма по български. И отговор на въпроса: Защо там, а не тук.