Кризата отстъпи място на паниката

2
За да изкара войната, българинът ще разчита на мазето, а не на калпавата държава
За да изкара войната, българинът ще разчита на мазето, а не на калпавата държава Снимка: БГНЕС

За да изкара войната, българинът ще разчита на мазето, а не на калпавата държава

Вече нищо не е същото - икономиката се сгромолясва, нищо не работи, хората остават без работа, пари няма, умираме... Едва ли има дом, в който всичко това да не се обсъжда разпалено. Подобни ежедневни разговори определено очертават детайлите на сполетялата ни криза, но в същото време могат да минат и за ясни сигнали за неоправдана паника, пише Петьо Цеков във вестник Сега.

Въпросът е - криза или паника имаме?

На пръв поглед е ясно - става дума за криза: падат доходите, расте безработицата, която в световен мащаб може да достигне 20%. Цели сектори са затворени и перспективата не е розова. Пандемията е факт - не защото някакъв вирус ни сваля на леглото, а защото смъртността е резултат от странна генна лотария. 

От друга страна обаче, нямаме класическа финансова криза с фалити на големи корпорации и банки. Бизнесът просто стяга коланите, богатите трупат повече, бедните стават все по-бедни - това не е никаква криза, това е класика в капитализма.

Когато става дума за криза, обикновено имаме предвид само едно - спад в производството. Спадът в доходите и последвалата мъка за населението е само следствие на това. 2020-а не показва нищо такова - “Бюджетът за 2020 г. завършва номинално с 1.5% ръст на приходите, икономиката не е била в “нокдаун”, отчете министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Има огромен ръст на потребителските кредити (5%), за които може да се предположи, че отиват за закърпване на семейния бюджет, но още по-огромен ръст имат и ипотечните кредити (11%). Имаме 7% ръст на спестените пари в банките. Дори банкерът Левон Хaмпaрцумян бе оптимист: "Прoгнoзитe зa влoшaвaнe нa икoнoмикaтa ca били нaдцeнeни. Тoвa ce виждa в Гeрмaния, кaктo и в Бългaрия. Дирeктнитe врeди върху цялaтa икoнoмикa нe ca тoлкoвa тeжки, кoлкoтo ce oчaквa".

Факт е, че правителствата, не само нашето, обичат да представят събитията като катастрофални - за да "спасят" по-героично подопечното население. И сега е така. 

Истина е, че доста отдавна - преди 3-4 години, светът започна да се подготвя за рецесия 

В края на 2019 г. имаше прогнози за намаляване на темповете на растеж на световната икономика през 2020 г. - от 3 на 2%. Рецесията се очакваше през 2021–2022 г., не по-рано. Вирусната инфекция бе само един от рисковете, които се очертаха преди една година, но още преди това бяха ясни и други рискове пред икономиката - петролната криза, нарастващото корпоративно кредитиране, пак ипотеките и студентските заеми в САЩ, банкирането "в сянка" в Китай. Т.е. COVID-19 само изостри рисковете, за които светът се готвеше внимателно. Факт е, че след март миналата година фондовите и петролните пазари се разклатиха, но до мащабна криза така и не се стигна. 

Липсата на мащабна криза се обяснява с факта, че властите все още разполагат с ефективни инструменти за предотвратяване спада в доходите на гражданите и за борба с увеличаващата се безработица. Факт е, че в много страни се развиват разнокалибрени мерки за подпомагане на домакинствата, включително изплащането на значителни суми еднократни обезщетения и частични компенсации за загубите за бизнеса при принудително замразяване на работни места. Банките също се включиха активно - за да ограничат масовите фалити на кредитополучателите. 

Всички тези мерки дадоха резултат - ако си спомняте, след първата вълна икономиката започна бързо да се възстановява, хората започнаха да се връщат на работа, т.е. нямаше рецесия под формата на продължителен спад на производството. Факт е - втората вълна на COVID-19 удари света по-силно, но все още има надежда за повтарянето на подобен сценарий. 

Накратко,  налагането на локдаун е като изключването на часовника той престава да работи, нищо не се движи, но системата му остава функционална, така че след пускането му той ще продължи да работи все така добре. Така стоят нещата и с икономиката - ако системата е спряла, това не означава, че икономиката е убита. 

Така стоят нещата и със съпътстващите кризи. Например петролната, която според мнозина нанесе през март и април м.г. повече щети, отколкото ковид. Ограниченията за движение на хора и стоки, спадът в промишленото производство и рязкото намаляване на разхода на гориво доведоха до необходимостта от допълнително намаляване на износа - това пък доведе до криза и на петролния пазар.

Но всички тези кризи не се отразяват по еднакъв начин на страните. Ако за Русия, Саудитска Арабия, Бразилия и Мексико падащите цени на черното злато имат отрицателен ефект, то за ЕС и Китай това бе плюс. Да не говорим, че кризата, както и всяка криза досега, помага на USD - всички планове за отказ от долара като валута за разплащане отидоха по дяволите. Т.е. САЩ не пострадаха от тази криза. Пак накратко - за едни кризата е трагедия, но за други страни тя е възможност. Разбира се, ние въобще не забелязахме тази криза.

В краткосрочен план вероятно всички правителства ще намерят решения, които да минимализират загубите от ковид кризата, да поддържат ниска инфлация и стабилни финансови пазари по време на пандемия. Да, най-вероятно това ще стане чрез проби и грешки, но важното е друго - от началото на века светът е в ера на перманентна криза (спомнете си 2008-а) и проблясъците носят само нестабилен растеж. Светът свикна с кризите далеч преди идването на коронавируса.  

Големият проблем е колко дълго може да стои изключен часовникът

При по-продължително изключване много от по-бедните страни няма да намерят ресурс да подкрепят лишеното от право на труд население. А бедността лесно се трансформира в болести, които допълнително ще усложняват наличната здравна криза. Затова периодите на локдаун се редуват с временно отваряне. 

Къде сме ние?

Ние сме там, където сме били винаги - в дъното на коридора. Бедните роднини в клуба на богатите. Това не е минус във времена, в които светът изпада в криза. Тъй като имаме несъществена икономика и представляваме ограничен пазар, тук печалбите са ограничени, но и загубите са неизмеримо по-малки, отколкото някъде там на Запад. Когато на Запад започнат да фалират, тук все още има време за преструктуриране.

Вторият плюс за страната ни се крие също в бедността ни - след 1989-а ние продължихме да живеем в перманентна бедност, в свят на лишения, с които така сме свикнали, че нищо не може да ни уплаши. Едно е да намалиш доходите на грък от 3000 на 1000 евро - това е трагедия, друго е да свиеш (или вдигнеш) пенсиите на българин с 50 лв. - това е нищо и половина. Ефектът е различен, отражението е друго. 

Доколкото се разбра, българското правителство има достатъчно резерви, за да погаси който и да е секторен проблем. Т.е. пари има и това е плюс номер 3. 

Но има и проблеми, които са съществени за нас. Например колкото и пари да изсипеш върху бедното население и ошашавения бизнес, ефект няма да има, ако не си помислил малко коя мярка работи и коя - не. Освен това, ако постъпиш традиционно и хвърлиш една мярка в ръцете на бюрокрацията, тя очевидно няма да стигне до потребителите ѝ и ефектът пак ще е никакъв.

И друго - прилагането на мерки за финансова стабилност никога не е давало добър резултат, ако успоредно с това не вървят промени в икономиката, в нейната зависимост от суровини и т.н. Т.е. мерки без реформи не водят до резултат. 

Накратко - за да изкара войната, българинът ще разчита на мазето, а не на правителствените мерки. Не на калпавата държава

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Името ми на японски е Биралочи Яко.

Харесай Дунавмост във Фейсбук