Средствата за образование, планирани в държавния бюджет за 2020 г., са 610 млн. лв. повече спрямо 2019 г. Ръстът е безпрецедентен. 520 млн. от тях са от държавния бюджет, където са планирани 90 млн. повече за сметка на средствата от европейските структурни фондове, тъй като догодина се очаква да има по-голямо усвояване.

Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който присъства на представяне на резултатите от проведено качествено проучване от Асоциация Родители, чиято цел е първоначалното картографиране на социалната среда в училище и взаимоотношенията между училище и родители, предаде репортер на БГНЕС.

„Дори и да говорим за 520 млн. лв., това е огромен ръст. Те никога не са били толкова много“, подчерта Вълчев.

Той каза още, че ще бъде увеличен бюджетът на съществуващите Национални програми, както и че те ще бъдат надградени. Стана ясно още, че се предвижда да бъдат създадени и нови Национални програми.

„Най-голяма като ресурс е политиката за увеличение на възнагражденията. Политиката е да има мотивирани учители, да мотивираме повече добри ученици да се включат в педагогичекото образование и професия в бъдеще. 360 млн. е ръстът за възнагражденията на учителите. За четиригодишен период ще бъдат предоставени 1 380 000 000 лв. повече спрямо 2017 г. за достигане на двойното увеличение на заплатите. Минималната заплата догодина за младши учител и учител вероятно ще бъде 1080-1085 лв. Ръстът на възнагражденията ще бъде минимум 17-18%”, посочи министърът и увери, че са предвидени средства за увеличение на заплатите на непедагогическия персонал с 10% .

Има близо 50 млн. ръст на средствата за държавните висши училища като от бюджета те са около 41 млн. лв. , а близо 10 млн. лв. са за Национални програми в системата на висшето образование, които ще имат за цел да стимулират ВУ да изпълняват определени политики.

„Най-вероятно ще имаме Национална програма, която да бъде насочена към професионалните направления, които се завършват с придобиване на педагогическа квалификация”, обяви той и добави, че министерството ще работи за ефективното въвеждане на компетентностния подход, както и преподавателите да променят методите си на обучение, което ще направи обучението по-ефективно.

„Това ще се опитаме да го направим със средствата, които имаме за обновяване на кабинетите. Те са 20 млн. лв. Към тях ще добавим и 4 млн., които са определени за насърчаване на иновациите. Ще имаме средства за модернизация, която обаче е свързана с иновации, води до промяна в методите на обучение и увеличаване на интереса за учене”, заяви Вълчев.

Акцент догодина ще е професионалното образование и припомни, че в последните години са направили преструктуриране на приема, с който се опитват да отговорят на нуждите на пазара на труда.

„3 млн. лв. са предвидени за ремонт на общежития. Те са важни, защото те могат да привлекат деца от повече общини и области. Повечето професионални гимназии имат регионално значение, не само общинско. Разширяваме и правото на транспорт на учениците. Досега беше само до най-близкото училище, което обучава в професионална подготовка. Догодина ще може да не е най-близкото, ако обучава в специалност, която е с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда”, обясни министърът и уточни, че за тази дейност ще бъдат отделени с 4 млн. лв. повече.

Вълчев обяви още, че догодина ще разполагат с 40 млн. лв. за Национални програми, но част от тях ще отидат за изплащане на обезщетения за извършени услуги.

„Ще надградим Националната програма за модернизиране на професионалното образование. Сигурно ще включим и неспециализираните училища. Ще надградим и Националната програма за иновации. Много ми се иска да направим програма за насърчаване на добрите училищни политики за взаимодействие с родителите”, съобщи той и добави, че тепърва ще изяснят дали стимулът да е финансов или друг вид.

По думите на министъра данните от проучването, възложено от МОН на Асоциация „Родители”, показва, че две трети от родителите са с нагласата да подкрепят учителите и училищата.

„Фактът е, че има проблеми с дисциплината, агресията. Факт е това, че родители и учители са склонни да се обвиняват взаимно, било то за възпитанието на детето, за взаимодействието. Другото което чухме от доклада, че училищата контактуват с родителите чрез проблеми. Това е реактивната политика, която натоварва с негативни емоции”, коментира той и призова да се заложи на проактивната политика, която е повод за изграждането на позитивна платформа от отношения, върху която да стъпят училищата.