Създаден във Франция през 1986 г., Гаранционният фонд за жертви на тероризма и други престъпления (FGTI) е компенсирал от 2015 г. 6000 жертви.

Уникален модел в света, и въпреки това, тази организация все още е обект на критика, пишат анализатори от Пари мач, цитирани от БГНЕС.

На 13 ноември 2015 г. животът му е взривен. Арно Белдон, полицейски комисар, се хвърля и покрива с тялото си своята спътничката, когато започва стрелбата. Улучен в гърба, днес той страда от Синдрома от имобилизация /параплегичен/, който представлява болестно състояние, характеризиращо се със загуба способността за движение на долния крайник или крайници.

За да може баща му да го приюти у дома си, след като напуска болницата, той трябва да ремонтира къщата. "Да преправя прозорците на терасата, банята, кухнята. Ремонтът бе за 50 000 евро", казва бащата. Сума, покрита почти изцяло от Гаранционния фонд за жертви на терористични актове и други престъпления (FGTI), която също така осигурява логистична помощ и експертиза.

Същата вечер Пол-Анри Бор, офицер по сигурността на "Стад дьо Франс", който се намира пред вход „Н“, за да провери билетите, е изхвърлен от експлозията при взрива на един от тримата самоубийствени атентатори. Ранен в краката, той прекарва 30 месеца на рехабилитация, преди да се завърне на работа през юни тази година. Към момента той е получил 30 000 евро от FGTI.

Принципът на този фонд е: "Да се поправят изцяло претърпените щети". Вземат се предвид "допълнителни" загуби, като например допълнителните разходи, свързани със здравето, преустрояване на жилище, загуби от доходи и "неикономически", като функционални или естетически щети. За по-голяма прозрачност FGTI публикува ръководство, обобщаващо разпределените средства. Има таблица, показваща сумите, изплатени на роднини на починалата жертва.

Ако съпругът ви почине при атентат, ще получите 35 000 евро. Ако това е вашата майка или баща, ще получите 25 000 евро, ако сте на възраст под 25 години, 15 000 евро, ако сте по-възрастни и сте напуснали семейното жилище. Ако това е вашият внук, сумата ще бъде 11 000 евро, при условие че можете да докажете постоянни контакти. Това ли е, следователно, цената на живота?

"Загубих цялото си семейство и ми предложиха обезщетение като за кола 4 х 4"

На 14 юли 2016 г. в Ница една млада жена губи шест от роднините си, включително майка си, единствения си брат и своите баба и дядо. Днес тя се възмущава от предложението за компенсация, направено от FGTI. "Загубих цялото си семейство и ми предложиха цената на автомобил 4х4, колкото струва този на моя съпруг.

Хората вярват, че човек е компенсиран с милиони, както в Съединените щати, но това не е вярно! ", казва тя. "Това е един от най-трудните елементи, който може зле да се разбере и възприеме“, признава Жулиен Ренки, директор на FGTI. Очевидно не става въпрос за това, да се оцени колко струва един човешки живот. Това не би имало никакъв смисъл. Тези суми отразяват ценностната система на френското общество."

В Германия, където се смята, че животът няма цена, не се предвижда никаква компенсация за тази вреда. "Ние не създаваме тези правила, ние ги прилагаме такива каквито са определени от съдебната практика и управлението на фонда. Парите не помагат страданието да отмине и изчезне, но помага на жертвата да се възстанови", казва директорът на FGTI. Разглежда се и се проучва всяка ситуация. "Подхождаме индивидуално към всеки един случай," казва Лор Авелин, една от тридесетте души, отговаряща за обезщетенията при терористични нападения.

Тя се връща от Белгия, където се е срещнала с французойка, жертва при експлозията в метрото в Брюксел на 22 март 2016 г. Изгаряния по лицето и неспособна отново да ползва метрото, жената не може да се върне на своята работа, която изисква обществени контакти. Средствата за спешни нужди се плащат през първите седмици след трагедията. Но за да се финализира компенсацията, е необходимо да се изчака "консолидацията" - моментът, в който се стабилизира здравословното състояние на жертвата. "Тази стъпка обикновено се извършва след три години", казва специалистът адвокат Фредерик Бибал. От 13 ноември 2015 г. почти половината от досиетата са финализирани.

През 1986 г. Митеран отказал тероризма да бъде считан за военен акт

FGTI е уникална организация в света. Тя е създадена през 1986 г., след вълната от нападения, които ударят страната и благодарение на битката, която води Франсоаз Рудецки. Три години по-рано, в ресторант "Гранд Вефур" в Париж, тя е със смазани от бомба крака. Тя припомня, че по това време държавният глава Франсоа Митеран отказал тероризма да бъде считан за военно деяние: "Той каза:" Ние приключихме с това".

Франсоаз Рудецки ще успее до го убеди. Тя, от създаването досега, е член на Съвета на директорите на FGTI. Други държави искат да бъдат вдъхновени от Франция: Германия, Алжир, Южна Корея и дори Китай. "Франция има най-добрата система в света, така че нека да сме на ниво! “, изтъква адвокат Фредерик Бибал. „Нека не разваляме красивите си принципи с идиотско приложение."

За него самото място на FGTI, едновременно съдия и страна, е проблематично. Асоциациите на жертвите изискват по-голяма яснота на изплатените суми. В края на септември Fenvac (Национална федерация на жертвите на атентати и колективни инциденти) също така предупреди FGTI за поведението на някои експерти психиатри.

"Някои жертви излизат от експертизата силно засегнати от презрителни нагласи, и толкова обезкуражени, че решават да закрият своето исково досие по-рано, за да не се налага да се подлагат на такъв тест", пише председателят Пиер Етиен Денис. Ако г-н Бибал се радва, че вредата от "страх" за жертвите и тази от "очакване" за близките им хора от тук нататък теоретично са покрити, той не е доволен от начина, по който това се тълкува. Той също така се надява, че грижите за деца, третирани като "малки възрастни", ще бъдат преразгледани без оценка "на провалено детство".

"Тревожно е, но ние работим върху това", казва Франсоа Рудецки, която припомня, че в Ница са засегнати повече от 2500 деца. Тя също така разчита на откриването на Националния център за ресурси и устойчивост (CN2R) в Лил до края на годината, за да се подобри подкрепата на жертвите и функционирането на FGTI.

"Някой ми каза: "Това са мръсни пари"

От 14 юли 2016 г. 69-годишният Франсоа Жаме е преследван от образа на това 10-годишно дете, смачкано до него. Видял как камионът се засилил към него и е имал време точно толкова, за да изтласка своята съпруга Жаклин. Оттогава той се лута в безсънни нощи и кризи на стрес, до степен да се окаже парализиран и неспособен да ходи.

"Аз съм изяден отвътре", казва той. Франсоа Жаме и съпругата му са били компенсирани, но той отказва да назове сумата. "Някой ми каза:" Това са мръсни пари". Това толкова ме натъжи, че вече не искам да говоря за това", казва със сломен глас. Жертвите нямат еднакво отношение към парите. Някои не се обръщат към FGTI - според закона, те може да получат обезщетение до десет години след събитието, други не искат да докосват получената сума, трети я разпиляват.

"Какво да правя с тази сума? Учудено се питала Макарена-Паз Семеу, когато при проверка на сметката си открила, че FGTI е направил първото плащане от 10 000 евро малко след атентата. На 13 ноември 2015 г. тя е седяла на по чаша на терасата на ресторант Casa Nostra, когато започнала стрелбата.

Тя не е физически ранена, но тази 32-годишна докторантка от Чили е една от жертвите с тежки психологически травми. "Това, което имаше значение, не беше сумата, а фактът, че някой ми каза:" Ние сме с вас", казва тя, отпивайки от чашата билков чай. Това ми помогна през първите месеци да плащам наема си и срещите ми при психиатъра. Все още имам половината от 20 000 евро, които получих, заделих ги настрани, за да ги използвам по полезен начин". В малкото парижко кафене, където се срещнахме с нея, тя избра да седне в дъното на залата. Тя все още избягва терасите на заведенията.