Живеем в държава, в която, ако си в инвалидна количка не можеш да отидеш на театър.

Току-що от Нов Театър - НДК ми заявиха, че има поне двайсет стъпала до залата и асансьор, разбира се - няма. И рампа няма.

От Национален дворец на културата - НДК са толкова мили, любезни и безхаберни.

И до "Перото" няма достъп през повечето време, само да ви светна!

Трябва да се минава отвън, защото главният вход на НДК през по-голямата част от деня е затворен!

И като не познаваш никого от охраната - да му дръннеш едно телефонче по нашенски - как да ти отворят?!

Няма "Антихрист" по Емилиян Станев за различните! Няма и още куп представления!

Културата става недостъпна, ако си различен. На кого му пука.

Човекът от НОВ ТЕАТЪР е толкова любезен. Казва ми, че е поне 4 метра височина стълбището със същата вежливост, с която ми казва "Заповядайте!"

Отговор надали ще получа от НДК. Промяна надали ще се случи. Социалната политика надали ще потръгне.

Но ми се прищя за кой ли път да опитам да обърна внимание на онова, на което почти никой не обръща внимание. Щото не му е дошло до главата. Кратко и ясно, братко мили. Нямам какво повече да добавя.

Росен Карамфилов