В следващите 5 години Китай ще инвестира в нефтено-газовия комплекс на Иран 280 млрд. долара, а получените в резултат от инвестицията милиони барели с нефт и милиарди кубически метра природен газ ще изкупува с отстъпка в цената, при това без да се съобразява с наложените от САЩ санкции.

Тази новина съобщава специализираното издание Petroleum Economist, позовавайки се на високопоставен източник от Министерството на петрола на Ислямската Република. На фона на търговската война, инвестициите на Пекин ще бъдат сериозно предизвикателство пред САЩ и смъртоносна бомба за нефтената и газовата им промишленост, пише eadaily.com, цитиран от Гласове.

Щатите все още се надяват да възобновят доставките си на нефт и газ в Китай, който към днешния ден е най-бързо растящия пазар за потребление на въглеводороди. В края на август министъра на външните работи на Иран Мохамад Зариф посети своя китайски колега Ван И, като след срещата показа пътна карта и споразумение за стратегическо партньорство подписано между Иран и Китай още през 2016 г., пише Petroleum Economist.

Иранският източник на изданието също така съобщава, че много от важните детайли в документа, който може да измени глобалния баланс на нефтения и газов пазари в света не се разгласяват пред обществеността.

Основен стълб на обновеното споразумение ще бъдат китайските инвестиции в енергийния комплекс на Иран възлизащи на сумата от 280 млрд. долара за срок от пет години. В следващите пет години ще бъдат инвестирани още 120 млрд. долара, само в транспортната и промишлена инфраструктура на Иран. От своя страна Техеран предоставя на китайските компании ексклузивно право за разработка както на новите, така и на преустановилите работа находища на нефт и газ. Освен това, китайските партньори могат да участват във всички други, предложени от Иран нефтохимически проекти.

Анонимен ирански източник съобщава, че „предложението на Китай включва и изпращането в Иран на 5 000 охранители, с възможност за увеличаването им, които да обезпечават сигурността на транзитирането на нефт, газ и нефтохимическа продукция за Китай“. Източникът добавя, че Китай ще получи гарантирана отстъпка от цената на закупената суровина в размер на 12% и допълнителна компенсация от 6-8% за поетия риск.

Освен това, китайските компании могат да получат разсрочване на плащанията за срок до две години и да заплащат доставките не в долари, а в т. нар. „меки“ валути, които те получават от търговските си операции със страните от Африка и от Общността на независимите държави. Същевременно Китай продължава да преговаря за допълнителна отстъпка от международните цени на въглеводородите, в размер на 8-12%, като по този начин общото намаление на цената може да достигне 32%. Отделно от това, като допълнителен бонус, китайците могат да използват и нископлатена работна ръка от Иран, уточнява иранския източник на Petroleum Economist.

В анализа си на споразумението Petroleum Economist отбелязва, че в 25 годишната си сделка с Китай, Техеран преследва две цели. Първата от тях е свързана със Съвета за сигурност на ООН . „За да не се допусне вариант, при който санкциите да бъдат обсъждани на ниво ООН, Иран сега разполага с двама от обо пет съюзници в Съвета за сигурност, Китай и Русия. Трети съюзник може да стане Франция, където на срещата на G7 през август неочаквано посещение направи иранския министър на външните работи.

Източници от Техеран твърдят, че в плановете на китайците влиза и изграждането на газопровод, който да свърже западната част на Китай с Иран, Турция и страните от Средна Азия. Пекин се е съгласил в този проект да участва и една руска компания.

Втората цел на Иран е увеличаване добива в трите ключови за страната газови находища. В тази връзка, Китай е приел да ускори темповете на усвояване на единадесетата фаза на най-голямото в света находище на природен газ - „Южен Парс“ в Персийския залив. Китайската компания CNPC притежава 30% от дяловете в проекта, след като френската компания TOTAL продаде своите дялове. Проектът е переспективен и от гледна точка на бъдещите възможности за експортиране на LNG.

Паралелно с това Китай се съгласи да увеличи добива на нефт в находището Западен Карун, включително и на това в Северен Азадеган, където оператор е китайската компания SINOPEC. Засега става дума за увеличаване на добива до 500 хиляди барела за денонощие. Иран дели находището в Западен Карун с Ирак и разчита да усвои 25% от него, а не 5% както досега. Тази цел безусловно е свързана и с увеличаване доставките за Китай, на което той гледа с одобрение.

Водещият аналитик от Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков не изключва възможността Китай да е решил да се противопостави на САЩ, след като те престанаха да правят изключение на отделни държави, включително и на Китай за доставките на ирански петрол.

Досега в Пекин разчитаха, че ако спазват наложените от САЩ санкции това ще доведе до прекратяване на търговската война. Но войната продължи и по всичко изглежда, че ще бъде дългосрочна. Затова е напълно възможно властите в Китай да са решили да си сътрудничат с Иран, като пренебрегнат американските санкции. Още повече, че и сега Пекин не ги спазва. По данни на китайските митнически власти, през юли вносът на ирански нефт в Китай е възлизал на повече от 925 000 барела в денонощие. Освен това, под митнически контрол се намират още милиони необмитени барели с нефт, които местните компании могат да използват във всеки един момент.