27 април - това е датата за актуалния адрес, според която всеки ще гласува за кмет.

Срокът стана ясен, след като президентът Румен Радев насрочи в сряда местния вот за 27 октомври, а за тези избори важи изискването за 6 месеца уседналост, пише 24 часа.

Освен всеки български избирател с адресна регистрация в съответното населено място отпреди 27 април наесен да гласуват за кметове на общини, общински съветници, районни кметове и кметове на кметства имат и гражданите на държави-членки на ЕС, живели у нас през последната половин година.

Чужденците, отговарящи на това условие, имат и право да се кандидатират на вота. Нещо повече - вероятно през октомври за първи път на местни избори у нас кандидати ще издига европейска партия. Такава заявка поне направи бившият депутат от реформаторите Настимир Ананиев, който сега е председател за България на паневропейската формация ВОЛТ.

Предстоящите местни избори ще са осмите от демократичните промени насам. На последните през 2015 г., които се проведоха заедно с референдум за дистанционното гласуване, активността достигна 53,6%.

Преди 4 г. ГЕРБ разгроми БСП, която за първи път не взе кметско кресло в нито един областен град.

Хората на Бойко Борисов спечелиха в 130 общини с общо население над 5 милиона души. БСП, на места в коалиция, взе 43 общини с общо 587 хиляди души.

ДПС традиционно запази своята бройка - 35 общини, колкото имаше още от 2011 г.

В 57 общини кметовете бяха излъчени от Реформаторския блок, други по-малки партии, както и разнообразни местни инициативни комитети или коалиции.

Какво е по-различното при предстоящия местен вот?

След големия дебат тази пролет при отварянето на Изборния кодекс, когато на първо четене прагът за преференциите бе толкова завишен, че правеше разместването на листите практически невъзможно, в крайна сметка депутатите оставиха старите нива за евролистите и изборите за народни представители. Но промениха правилата за местния вот.

Така през октомври разместванията на имената в листите за общински съветници вече няма да се изчисляват според съответната общинска избирателна квота. Кандидат за съветник ще може да пренареди листата, ако получените преференции са поне 7% от всички подадени гласове за съответната кандидатска листа.

Според експерти това на практика ще затрудни сериозно разместванията - ще са нужни много повече гласове.

Именно такава бе целта на промяната, иницирана от управляващата коалиция, тъй като на предишните избори в по-малките общини съветник се ставаше и с 60-70 преференции - фирмата и родата, както коментираха депутати.

Наесен ще се избират 265 кметове на общини, ще се проведат 265 вота за общински съветници, 35 - за районни кметове в градовете София, Пловдив и Варна и поне 3000 за кметове на кметства.

Все още не е ясно колко точно села ще си избират пряко кмет. Поискали сме справка от ГД ГРАО, но грубо можем да кажем, че избори за кметове на кметства ще има в около 3000 малки населени места, обясни говорителят на ЦИК Александър Андреев.

Това е и другата голяма промяна спрямо местния вот през 2015-а. Тогава свой управник избираха населените места с над 150 жители. Година след онези избори депутатите вдигнаха прага на 350 постоянни жители и сега вотът ще е първият след поправката в Изборния кодекс. Така два пъти повече стават населените места, които губят правото пряко да посочат своя управник - през 2015 г. под прага от 150 жители са били 1600 села, сега под новия от 350 остават над 3000 населени места в цялата страна.

Сред тях са и знакови като най-малкия град в България Мелник или най-прочутото село архитектурен резерват Арбанаси. Те са сред 100-те национални туристически обекта у нас.

Отделно между 50 и 100 населени места губят статута си на кметства с пряко избран управник, тъй като от 2016 г. насам, когато става факт промяната в Изборния кодекс, досега населението им е паднало под 350 души.

Общо 5256 са населените места в България според справка на Министерския съвет. От тях 257 са градовете.

При последните промени преди евровота тази пролет от БСП настояха да се върне старият праг и кмет да си избират селата с над 150 души население, но искането не беше прието.

Така наесен 270 000 българи ще са лишени от правото да си изберат кой да ги управлява, предупредиха от Националното сдружение на кметовете на малки населени места.

В момента в парламента има внесено предложение от независимия депутат Спас Панчев за промяна на Закона за административно-териториалното устройство, с което той предлага кметство да се образува при 200 регистрирани жители. Не е ясно дали то ще бъде подкрепено от управляващи и опозиция.

Но при всички случаи в някои кметства наесен ще се гласува не само с две, а с по три и по четири бюлетини.

Със сигурност по 4 ще пускат избирателите от софийските села - те ще избират кмет на София, общински съветници, кмет на район и кмет на кметство.

Също за първи път тази есен на местни избори ще се използва опцията “Не подкрепям никого” в бюлетината, подчерта говорителят на ЦИК Андреев.

За разлика от парламентарните и президентските избори, в които пополитическите формации внасят депозит за участието си, при местния вот им е безплатно. 

За първи път на местния вот на 27 октомври партиите и коалициите ще са с еднакви номера в цялата страна за всички видове избори - за кмет на община, за общински съветници, за районни кметове и за кметове на кметства, за които са се регистрирали.

Това предвиждат последните промени в Изборния кодекс.

Според тях партиите и коалициите ще се регистрират в Централната избирателна комисия. Не отпада ангажиментът им за регистрация в общинските избирателни комисии за населените места, в които ще издигат свои кандидати.

Жребият за номерата в бюлетините на партиите и коалициите ще се тегли в ЦИК, а не както досега във всяка ОИК. Така те ще са с еднакви номера в бюлетината за всички 265 общини, както и за тези за избор на 35 районни кметства и за кметове на кметства. След това в бюлетините ще бъдат изписани местните коалиции и независимите кандидати, като номерът ще се определя според реда на постъпване на заявлението за регистрация в съответната ОИК, а не с жребий, обясни говорителят на ЦИК Александър Андреев.

След последния кандидат в бюлетината ще бъде изписана опцията “Не подкрепям никого”, която ще се използва за първи път на местни избори.

Номерата на партиите, коалициите, местните коалиции и независимите кандидати ще са от 1 до 100 и ще са изписани в квадратче. Преференциите за общински съветници ще започват от номер 101 и ще са в кръгчета. С най-много кръгчета ще е бюлетината за избор на общински съветници в столицата, тъй като местният парламент е най-многочислен и се състои от 61 души.

ГЕРБ май търси нов за кмет на Пловдив, БСП навива Мая Манолова за София

Окончателните имена на кандидатите на основните политически сили в българските общини ще са ясни в началото на септември. 

Иван Тотев със сигурност няма да е кандидат за кмет за нов мандат от ГЕРБ.

До момента никой от действащите кметове на ГЕРБ (виж таблицата кои градове на кои политически сили са горе) не е сигурен дали ще получи доверие за нов мандат. В сряда вечерта Изпълнителната комисия на управляващата сила е заседавала с лидера си Бойко Борисов, но детайли от разговора няма.

Единствено кметът на Пловдив Иван Тотев неочаквано призна пред журналисти часове по-късно, че ГЕРБ се оглежда за нов градоначалник, който пък можело и да не е от тази партия.

В БСП тече процедурата по номинации, която отнема време. Първо имена дават партийните организации, след това общинските конференции отсяват и накрая Националният съвет окончателно одобрява, което ще се случи след два месеца. Червените търсят широки коалиции по места, като е възможно там, където нямат силни играчи, да подкрепят и кандидати на други леви партии, разкриха от “Позитано” 20. 

Мая Манолова още не е решила дали ще се кандидатира за кмет на София, но е сменила адресната си регистрация от Кюстендил в столичния квартал “Лозенец” още през октомври миналата година.

Основната интрига е за София - БСП се надява да издигне Мая Манолова, а тя още не е решила на 100%. Яснота за столица ще има на 1 септември, когато градската конференция на БСП - ще реши.