Тихомълком е сложена граница от 65 г. за ректори и декани

Дългоочакваните промени в закона за висшето образование, които се обсъждат от над 1 г. и въвеждат цял куп новости - от мораториум върху разкриването на нови университети до ограничаване на т.нар. "летящите професори", са били приети тайно от депутатите от парламентарната просветна комисия, пише вестник Сега.

Поправките трябваше да бъдат гласувани днес на 2-ро четене в комисия, но се оказа, че голяма част от тях вече са отметнати - на изнесени заседания на комисията в Сандански. За извънредните изнесени заседания, провели се на 19-и и 20-и януари т.г., нямаше съобщения на сайта на парламента, каквато е обичайната практика. Не е ясно какво е наложило те да се провеждат тайно от медиите. На тях не са били поканени както журналистите, така и представители на заинтересовани страни с отношение към закона като например Националното представителство на студентските съвети. Напразна се оказва и активността на куп министерства и университети, писали становища по проекта. Документите са внесени за официално обявеното днес заседание, уви, без полза. То се провежда в момента, като депутатите обсъждат малкото останали текстове от мащабните поправки.

Най-спорните текстове вече са одобрени.

Така например ГЕРБ са прокарали намерението си ректори и декани да могат да бъдат лица само до 65-годишна възраст. Предложението между 1-во и 2-ро четене е направено от депутата от ГЕРБ Джема Грозданова, която е предложила на ръководна длъжност в родните университети да не могат да се избират лица, "които към датата на избора са навършили 65-годишна възраст". Тя и колегите й настояват и мандатът на лицата, избирани на ръководните длъжности - като ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници, да се прекратява предсрочно, освен в случаите по чл. 35 (т.е. по тяхно желание или при отзоваване от Общото събрание), и при навършване на 65 години. В тези случаи органът, който ги е избрал, т.е. Общото събрание, следва да проведе частичен избор в срок до 2 месеца. Не е ясно как ще бъде приета поправката от университетското съсловие, някои от които са на мнение, че тя е ограничаваща и дискриминационна.

Прието е и революционното предложение един университетски преподавател да участва в акредитацията само на едно висше учебно заведение, което дълго години бе стопирано от силното университетско лоби сред депутатите и което следва да ограни т.нар "летящи професори". По него вчера са получени редица възражения от университети - например юридическия факултет на СУ, които наивно са смятали, че промените ще бъдат разглеждани днес, както е обявено, и не са имали представа, че ключовите поправки отдавна са гласувани от комисията. Шефката на комисията Милена Дамянова коментира, че промените в закона са внесени още през август 2019 г., въпросната поправка е била обсъждана отдавна и досега по нея не е имало постъпили становища, затова и няма да се гледа наново.

Депутатите са приели още текстовете за договорите за управление, които занапред ректорите на вузове ще трябва да подписват с министъра на образованието. Идеята е по този начин те да носят по-голяма отговорност пред обществото.

Министерският съвет, а не депутатите, ще приема Националната карта на висшето образование, която ще определи в кой регион какъв университет да има, са решили още депутатите. Идеята на МОН беше въпросната карта, която ще определи профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии, да се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Смисълът на това бе документът да има по-голяма устойчивост и да не може да се променя току-така, а само след решение на парламента. Председателят на просветната комисия Милена Дамянова от ГЕРБ обаче е предложила, а депутатите са приели, картата да се приема от МС, и то по предложение на министъра на образованието.