Смесени мисли и чувства поражда политическото поведение на президента Плевнелиев.

Не присъства трайно в публичното пространство, обикновено както за средновековен китайски император само се знае, че го има, от време на време обаче възниква със странните си телодвижения и мимика, за да изрече нещо не навреме и не на място. Преди няколко дни стори същото, като в крайно неподходящ момент се изцепи, че подозира Русия в кибератаки срещу българските институции, и поиска помощ от НАТО, пише Труд

Знае президентът, че САЩ много обичат сами, а най-често чрез НАТО или с „желаещи“ да помагат на разни страни по света да процъфтят, и побърза да им даде повод да запълнят двете си военни бази с оръжия и личен състав. Инструктиран по темата човек е той, дори с малко изпревари помощник държавния секретар Виктория Нюланд, която в Берлин заяви: „България и Румъния ще бъдат следващите жертви на руската агресия след балтийските държави и Полша“.

Последва поредната естествена реакция срещу изявлението му, доста остра този път. В „Труд“ акад. Георги Марков препоръча: „Нашият президент изпада в някаква логорея, когато застане пред камери… Плевнелиев трябва да се откаже от русофобската си реторика. Стига с тази хибридна война… хакери не идват само от Русия.“ „Този човек е вреден за България, той трябва да си подаде оставката веднага „, заяви Румен Петков от подкрепящата кабинета „Борисов“ АБВ. БСП била готова да разговаря с останалите партии в парламента за импийчмънт.

Малко преди това Плевнелиев връчи орден на Вселенския патриарх Вартоломей при всичките му крайно недобронамерени слова, които той изрече по отношение на българския народ и БПЦ. Така и не понечи президентът да излезе с ясно становище защо го направи и логично отнесе маса остри критики. Епичен неадекватник ни е държавен глава. Преди нямахме избор, сега нямаме алтернатива за предводителите си.

Таман обаче Плевнелиев влезе в крачка със спуснатата вярна линия, пак обърква посоката. Съдба! Няма и да разбере, че и тази права линия криволичи, а на едно място стоят само паметниците. Защото от малък са го премествали от едно място на друго, а не се е придвижвал сам и по своя воля. Нищо не пречи толкова на туземния политик, колкото неговата и семейната му биография.

Като ученик съучениците на Росен го наричали Бен Гън, странен персонаж от „Острова на съкровищата”, който се разхожда по страниците на романа с маймуна на рамото, с нелепо поведение и раздърпани дрехи, на когото от цивилизования свят най-много му липсва сиренето. Преди есента на 2011-а премиерът Борисов често разхождаше министъра на благоустройството Плевнелиев из страната. Ето какво казваше той за себе си като строител: „Аз съм управител на строителна фирма, не разбирайки самия процес строителство… аз съм човек, случайно попаднал в строителния бизнес… нещастен, че се занимава със строителство… след това искам да стана преподавател…” Обаче в това нелюбимо поприще станал милионер. Ей тъй, бидейки напълно лишен от мотивация и дори направо нещастен, докато се разхождал тъжен между Германия и България, на мястото на маймуната на рамото му кацнала щастливата птичка, сграбчил ябълката на Рокфелер, възседнал летящото килимче от 1001 нощ!

През 2011 г. точно четири пъти и последно в края на август по различни поводи Плевнелиев сподели с обществеността, че е напълно чужд на мисълта да става президент, че въобще занапред не желае да се занимава с политика. „Все повече и повече искам да се върна към науката… Винаги съм искал да се занимавам с научна работа… не съм тук да се целя в позицията на президент, кмет или министър-председател, не съм политик, не съм член и на партията, аз съм експерт и държа да остана такъв. ” И в началото на септември го посочиха за кандидат за президент… „Аз мога да бъда лидер!”, рече устременият към научната и преподавателската работа не-политик.

Ами не може, писах още преди деня на изборите. Не е негова област на нагласи, подготовка, няма я там личната перспектива, формирана с години! Бил е някога виден комсомолски активист главно защото е бил „наше момче“ в онези години, но вече член на борда на директорите на Американска търговска камара. Дотогава той не беше правил никакви политически изявления, не беше заемал позиции по никой политически въпрос. В поведението му до този момент отчетливо се забелязваха вялост, зле скривано нежелание да излиза на светло в дискусии, интервюта и сблъсъци, за които очевидно не е подготвен и досега.

Росен Плевнелиев принадлежи към кръга „България 2020“, където основни фигури бяха банкерката Цветелина Бориславова и бизнесменът Иво Прокопиев. По информации от медиите тримата са съседи по къщи в Гърция. Около групичката Бориславова – Прокопиев – Иван Кръстев – Светослав Божилов – Александър Божков стартира проектът за контрол над обществените настроения „Типинг пойнт“ (в свободен превод „Повратна точка“). Все посочени постоянно да са от горната страна на палачинката.

За връзките на тези лица с „Америка за България“ се знае отдавна. Така с нежелание, едва ли не с отвращение към политиката се става държавен глава. Официален фаворит за поста беше Цветан Цветанов, но чорбаджиите го накараха да копа електоралната нива като шеф на предизборния щаб. Дори папата в Рим – Божия наместник! – избират, а тук даже евродепутатите и министрите императивно ги посочват и одобряват от Вашингтон. После – „Типинг пойнт“ и върху гърба на ГЕРБ – право в президентството. С твърдото намерение да изстиска от себе си „другаря секретар“ докрай като от тубичка с паста за зъби. Нищо не си мени цветовете така, както „цветът на нацията“ – политолигархията и нейният пропаганден антураж.

Сподели, че е почнал своя път като бизнесмен с правенето на хороскопи, че първият хороскоп направил на себе си, оказало се, че в предишния си живот бил ирландска пастирка. Бодро декларира, че само на Запад ще гледа, след това обяви война на “Хизбула” на Югоизток и тръгна за Далечния изток. На 3 март 2012 г. отдаде почит на българските възрожденци, революционери и опълченци, но явно предизвикателно дори не спомена името Русия. По време на визита при папата връчи на светия отец най-нелепия дар – 200-килограмово великденско яйце.

Взе участие в хотел в Пловдив в традиционната за мюсюлманите вечеря ифтар в края на Байрама, ангажирал се да съдейства за връщането на част от вакъфските имоти. На срещата обаче не бяха допуснати български журналисти. До днес смехория след смехория, нелепост след нелепост в безполезната му за България периодична активност. Но какво друго от политик, на когото дори съпругата му не желае да се появява пред хората с него! Иначе сигурно е добър човек, особено за комшия.

Цитати:

“Бойко Борисов отдавна трябваше да стегне „своя“ президент, защото той го посочи. Плевнелиев се увлича с русофобската си реторика, угаждайки на американците, надявайки се, че те ще го изберат за президент втори мандат. САЩ могат да назначат външен и военен министър, но няма как да назначат президент. Плевнелиев напразно се старае.”

Акад. Георги Марков

“Звучи изключително странно мотивът на държавния глава да награди Вартоломей за неговата роля в диалога между религиите, но да се пропускат „заслугите” му срещу, а не в полза на българите и тяхната църква.”