Честит Национален празник, българи!

Този материал е посветен на истинските патриоти - онези хора, от които имаме отчаяна нужда тук, в България. В този текст няма да прочетете за псевдородолюбците с татуси на Левски и Ботев, нито за онези от митингите на АТАКА и други националистически партии, които развяват българското знаме наред с партийното и гордо се тупат в гърдите, че били патриоти. Не, не са.

Истинският патриотизъм е нещо лично и сантиментално. Затова именно днес, на трети март, едно момче, един българин, родом от Молдова, ще ви изнесе кратък урок по родолюбие.

Димитър Романов е на 24 години, родом от Тараклия, Молдова. Завършва Тараклийски Държавен Университет „Григорий Цамблак” (единствен български университет в Молдова)като историк. Женен е и е горд баща на прекрасно момиченце.

Димитър е моят скромен подарък (който признавам си, понякога искам да запазя за себе си, за да не бъде и той опетнен) към всички онези, които „любят, тачат и милеят” за България и родното.

Четете думите на един българин  и помислете в каква България искате да живеете...

(запазен е оригиналният правопис - за да видите как едно момче стъпвало 3 пъти през живота си в България пише и говори на български език.)

Определяш се като „българин”, въпреки че си роден и израснал извън България?

Тук много няма да пиша, ще дам кратък отговор с думи на един мой приятел «Я доблестный сын великого болгарского народа», превода е такъв «Аз съм доблестен син на великия български народ», с други думи съм много горд, че съм българин.

Женен си за българка, от Тараклия, но кажи какво мислиш за българките тук, в България, имаш ли впечатления?

Не знам колко това е точно, но мисля голямата част от българките, които живеят в България, вече не са такива, каквито били, съвременната българска мома не може да живее без цигара и кафе и изцяло ще ми се, че голямата част на българската младеж е много испортена, загубено истинското, българското.

Говориш за България с много любов, а, доколкото знам само няколко пъти си бил тук... с какво те спечели страната ни?

Честно да кажа в България съм бил само 3 пъти, но това ми стигна да се влюбя в тази страна. Много е сложно да се разбере мойто чувство отстрани, ще се опитам да обясня. Представи си, че целият живот си живяла в българско семейство, в град където само българи и в съседните до градъ села живеят все българи, но този град и села се намират не в България, а в Молдова, както в моята ситуация. Така излява, че аз съм обязан тук да живея по молдовски закони, да уча молдовски език, да нося молдовско гражданство и т.н. И единственното, което ми е родно тук из цяло това е градъ, а страната непозната. Можеш да си представиш ситуацията, и сега, на 19 години, като студент, за пръв път аз пристигам на археологическа практика в България (Силистра), в страна, в която мечтаех да отида от малък. Се намирах в България без малко един месец, но за това време не затъжих за Молдова, защото всичко време се чувствах както вкъщи. Няма да забравя, когато за пръв път се проминах по улиците, всичките хора говорят на български, рекламите, надписите, всичко е на български, невъзможно да предам какво чувствах в тези минути, това беше чувство, че аз пристигнах вкъщи, че аз съм там, където трябва да бъда, чувство, че мястото където съм живял до този ден е непознато, сякаш всичко това време съм бил на гости. Това беше първото чувство, което ме посети, когато пристигнах в България и няма смисъл да говоря за впечатленията от посетените живописните места и исторически паметници, смятам, че ще се разбереш какво чувствах…Честно да кажа в училището учих български език и литература, много ни разказваха за България, но това бяха само книги и разговори, аз не можех да почувствам това, което почувствах, когато лично пристигнах в България и видях това, за което толко години четох в книгите.
Надявам се, че сега е ясно защо така обичам България.

Знаеш ли, в България голяма част от младите хора не биха се определили като „родолюбци”, май имат по-различни интереси, не е модерно да си „патриот”...

Нали знаеш, това е «закон», имаш нещо не го цениш, а пък, когато губиш, разбираш какво си загубил, но това пак спорен въпрос, защото някой напуща България според реални, обективни причини, а някой, който още не е живял и «жизня не е видял» напуща България мислейки, че там в чуждата страна чакат с хляб и сол, в чужда страна на никой не трябвами и никой няма да помогни, когато всичките другари и родни хора остават там, откъдето ний бягами. На руски още казват «Где родился, там и сгодился» - «Където си се родил, там и ще се побереш» или, както бях ти писал по рано «Хубав кон, от село не излява».

След доста трудности вече имаш български паспорт, обмисляш ли да заживееш със семейството си в България?

Голяма мечта имам, да се преместя да живея в България, много я обичам, но днес не разделям политическото направление на България. Ненавиждам САЩ и всичката им дейност (в днешната политика), и политиката на страните, които влизат в НАТО и, които неоспоримо се подчиняват на командите от Вашингтон, за съжеляване ръководството на България не „гледа: на изток, „гледа” на запад и натовски военни бази има в България... Днес виждаме как са напрегнати отношенията между САЩ и Русия и мисля, че, ако ще се начени война, първите под удар ще попаднат страните на НАТО и България не е изключение. Знам, че в България има хора, които помнят колко руски войници загинаха (около 600 хиляди), за да България стане свободна страна, ама сега предпочитат за това да не говорят и сичките мислят, че Америка носи демокрация - това най-голямата лъжа, Америка носи война!

А другите българи в Тараклия и те ли искат да живеят в България?

Се така, както и в България има патриоти, които патриотично настроени за родния град (Тараклия), но не за Молдова (защото нашият град с българска история и всичко тук е родно, за много хора Тараклия със съседните български села е малка България), има хора, които мечтаят да живеят в прародината ни, в България разбира се, и има хора, които мечтаят да живеят в Русия, Украйна, Гремания, Италия и други страни, защото за голямата част на хората животът тук не е възможен.

Днес е трети март, какво знаеш за тази дата?

Това е дата, която донесе едно от най-великите събития, това е освобождението на България от османското иго.

Искам да те помоля да се обърнеш към българите и особено към младите българи, на които им предстои да заминат в чужбина, и да им кажеш защо според теб трябва да останат в България?

Мисля, че младежа, които иска да заминава в чужбина и там да строи живота си, няма совест, совест пред историята си, пред хората, които давно загинаха, които се бориха за светло бъдеще на страната си, които се бориха за свобода в България, които се бориха за Вас, за това, че Вий да можете да живете в своята страна, да говорите на своя език, да можете гордо да кажете че Вий сте българи, а пък, когато вие заминавате в чужбина и осъждате страната си, Вие плювате на това, плювати на мъките и старанията на нашите деди. Помислете, че, когато вашите деца ще пораснат на чужбината и ще изучат историята на България, какво ще помислят, те няма да Ви похвалят, а на инак ще ви осъдят за това, че Вие избягахти, затова, че нищо не направихте за страната, за която нашите предци умираха.