Странен екземпляр е българският избирател.

Според последното изследване на "Галъп" в по-голямата си част той смята, че институциите са виновни за водната криза в Перник и поради това вотът на недоверие към правителството, който внесе опозицията, е определен като справедлив (демек управляващите си го заслужават). Казано с други думи, българският избирател желае промяна във властта, но ако може без предсрочни избори. А, сега, де!

Добре известно е, че болшинството от нашите хора не могат да се похвалят с прилична политическа култура, не са запознати с функциите и отговорностите на отделните институции, а и не познават основния закон на страната си, пише Елизабет Дафинова за Банкеръ. Същите тези граждани обаче участват не само в социологически анкети, а и гласуват. Но това е друга тема. Същественото в случая е възможно ли е да им се угоди? Възможно ли е да няма избори, но властта да е друга?

В чл. 89 на Конституцията на Република България ясно е указано:

(1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

(2) Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.

(3) Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца.

Повече от ясно е, че ако вотът на недоверие мине и министър-председателят подаде оставка, тогава идва ред на т. нар. парламентарна въртележка. Тоест, политическата сила с втора по големина парламентарна група има право да получи мандат от президента за съставяне на правителство и да излъчи премиер. Ето ви някаква промяна във властта в рамките на сегашното Народно събрание без да се ходи на предсрочни избори. Само че втора е БСП и една такава "благодат" може да й се случи, само ако предложеният от нея кабинет бъде одобрен от депутатите. А това няма как да стане, тъй като ГЕРБ и "Обединени патриоти" имат повече гласове и със сигурност ще бъдат "против". Против "комунистите" може да гласуват и от "Воля", и някои независими.

Всъщност и самата Корнелия Нинова заяви, че социалистите няма да приемат мандат и предпочитат да се върви към предсрочни избори. Така че тази опция отпада.

След БСП идва ред на третата по големина парламентарна група. До преди няколко месеца това беше патриотичната, а сега вече трета пак е тази на ДПС. На движението няма да му е за сефте да бъде мандатоносител на нестабилен ничий Министерски съвет. Но и той няма никакъв шанс да мине в парламента и да настъпи каквато и да било промяна.

Лека-полека стигаме до варианта разпускане на Народното събрание от държавния глава, насрочване на предсрочни избори и назначаване на служебно правителство. Народът обаче избори не ще, иска само промяна. Иска очевидно някой друг да я направи. Може би някой отвън? Или отгоре? Как да се случи номерът като нещата се запазят същите? Дали пък желанието не е просто Бойко Борисов да си остане, ама с някой и друг нов министър? Такива като сегашните ще се намерят на всяко кръстовище...

Искаме или не искаме, под напора на управленските провали и перманентните скандали предсрочните избори понякога връхлитат като лавина. Голямата въпросителна е какво правим след тях. И докога ще си говорим за "втория акъл" на българина, който му идва после.

Политологът Първан Симеонов: Волята за промяна е налице, но е абстрактна

"Обществото иска властта да поеме отговорност за водната криза, но не иска резки движения. Хората искат да има промяна, да се подават оставки, но не искат предсрочни избори. Хората не са доволни от сегашното и гледат с носталгия към миналото, като в същото време търсят отговорност от сегашното правителство. Волята за промяна е налице, но е абстрактна."