Проучванията са показали, че децата, които имат строги родители, е по-вероятно да лъжат, отколкото тези, които нямат.

Според педагога Виктория Толуар, много строгото родителство има ефект върху начина, по който децата реагират и степените, в които заблуждават хората, и по-специално самите родители, пише obekti.bg, позовавайки се на LifeHack.

Толуар, специализирала когнитивно поведенчески модели при децата в Университата Макгил, смята, че когато децата са поставени пред строги правила, те обикновено си имат работа и със строги наказания. Заради страха от неприятните последствия тези деца се опитват да избегнат наказанията с измама.

Една игра

За проверка на тази теория учените измислили игра. Пред децата се поставят предмети, които издават звуци – последният от които е невъзможно да се разбере и свърже с въпросния предмет. Това означава, че детето може да разбере какъв е предметът, само ако надникне да види. След което възрастните напускат стаята, оставяйки предметите и детето вътре.

После разпитват детето за предмета, както и за това дали е нарушило правилата на играта. Резултатите показват, че децата с по-строги родители са далеч по склонни да лъжат и доста по-добри в това, когато от тях се иска да кажат истината.

Лъжата не означава задължително лошо намерение

Това, че е едно дете умее да лъже, не означава, че то е виновно и обречено на живот, изпълнен с нечестност и дребни престъпления.

Всъщност може да означава точно обратното. Детето развива доста напреднали психологически умения, които могат да го подготвят за успешно бъдеще. Ако талантът на лъжец се е развил самостоятелно, тогава случаят може да е малко по-труден. В горния случай детето съзнателно допуска измамата поради външна сила.

Ако детето може съзнателно да отделя лъжите от фактите към тях достатъчно добре, то може да има доста ясно съзнание за разликата между факт и измислица и може да се възползва от това умение в живота. Но е важно да не се насърчават манипулативните склонности у децата.

Децата и когнитивните способности

Описаното по-горе преживяване спомага за наблюдение на познавателните способности на едно дете. Способността на детето да заблуждава обикновено е свързано с умствените му умения и нивото на познавателно развитие. Децата могат да покажат признаци за мислене „извън рамката“ вследствие на творческата измама. Тя също така е и признак за добра памет.

В университата Макгил Толуар и екипът и изучават поведението на децата съобразно с изследвания, които включват модел на развитието, базиран върху лъжата.

Според тях децата на около две годинки започват да изричат „първични“ лъжи, които могат да отвличат вниманието от непозволени поведения, но не се отнасят директно към родителя и реакцията спрямо неговото поведение.

Децата на четиригодишна възраст започват да измислят „вторични лъжи“. Те са по-правдоподобни и по-персонализирани и свързани със ситуацията на обвинение. „Третичните“ лъжи започват на седем. Смята се, че те включват истината в себе си, така че са още по-убедителни.

Когато тези модели се развият в ранна възраст, това може да е знак за висока интелигентност при детето. Умението да се лъже може да се окаже предимство, но оттук не следва, че е нужно да сте строги. Ключът е да сте наясно с развитието на детето.