Всеки ден до южния бряг на езерото в Поморие пристигат стотици хора на най-различна възраст, които вярват в лечебните свойства на калта от близкото езеро.

Точно до музея на солта е оформен безплатен санаториум, където всеки може да си вземе в някакъв съд кал или луга. Там има и места, където всички се мажат и на дървени скамейки съхнат на слънцето. И всичко това са процедури, които всеки може да прави сам, и то напълно безплатно. Единият бряг на езерото хем има кал, хем може да се плува в него и така тя да се отмие. Дълбочината му е едва 1,4 метра, а температурата - над 30 градуса. Солеността е толкова висока, че на практика не може да се потъне. Не всяка езерна кал е лековита, пише Uniconbg.com.

За това предупреди преди години главният лекар от центъра по балнеотерапия “Анхиало” д-р Стефан Шишков. Лековитата поморийска кал се намира само в югозападния край на езерото с площ близо 7 квадратни километра.

И само там тя е богата на желязо и сяра. Тя е много различна от тази в калолечебните находища в Италия, Франция и Япония. На 300 метра от този бряг е санаториумът. Руснаците сякаш са влюбени в поморийската кал. Те са първите, който идват да се мажат и да се пекат още рано сутрин. Хора, покрити с кал, може да се видят край езерото още в 8 часа сутринта.

Всички пристъпят на калния бряг към откритите солници към музея, гребат с ръце и се мажат по тялото. Отстрани на това интересно място са прясно санираните поморийски панелки. Знаят, че калта помага на много болести, но прекаралите инфаркт са наясно, че не трябва да се мажат в областта на сърцето. Руснаците, които влизат в калта, са на най-различна възраст - има млади мъже и жени, както и хора в пенсионна възраст.

Различна е картинката при българите. Тези, които отиват да гребат безплатно от безценния продукт, са обикновено възрастни хора. И всички - руснаци и българи, не спират да хвалят лечебните свойство на калта. Над езерото и оградения солник леко се носи миризмата на сяра. Неприятна е. Руските туристки са най-отзивчиви, когато ги попиташ как точно се правят нещата. Веднага започват да обясняват как се гребе и откъде точно.

Някои от тези жени, след като се намажат, тръгват в този вид по улиците към квартирите или апартаментите си в новата част на града. Докато стигнат дотам, калта по телата им е изсъхнала. Поморие беше прочуто със санаториума си още по времето на соца. Дори и сега тази утвърдена марка не е помръкнала сред руските туристи. Всички друго - цигарите “Родопи”, зъбната паста “Поморин” и крема за бръснене “Каро”, руснаците забравиха. Само не и поморийската кал. На импровизирания санаториум на открито местната управа е направила дълги дървени скамейки. Тяхната цел е да служат за място, където окаляният до шия да легне и да изсъхне. Обикновено този процес трае не повече от 20 минути. След това се отива до почти горещото солено езеро и там калта се отмива. Освен българи и руснаци на мястото идват и големи групи германски туристи. Те обаче само слушат приказките на екскурзоводите и не пипат калта. Импровизираният санаториум около музея и брега на езерото е наистина приятно място.

Има беседки за почивка, а тревата е отлично поддържана. Много от туристите сякаш пет пари не дават за морето, а са дошли в Поморие само за да потънат в калта.